15 Juillet 2009
От Чарнота до Шпидла през Кунева или как евроразширяването стесни нашите потребителски права
Молвания е скритата перла на Източна Европа - толкова далече от отъпкания туристически маршрут, че почти никой не може да я намери. Страната е ситуирана на юг от Румъния и на север от България и според авторите на пътеводителя за Молвания е „точно на пътя на ветровете от Чернобил“...
България е все по-малко Молвания
каза тази седмица един познат - финландец. Положително впечатление му беше направило отсъствието на такситата менте на аерогарата и замяната им с лицензирана компания „Но когато се опитах да си намеря хотел в София, само един нямаше специална цена за чужденци. За мен е абсолютно недопустимо и дискриминационно наличието на двойни тарифи в хотелите. И ако България иска окончателно да скъса с образа на Молвания, трябва да се отърси от този навик. Иначе няма да се получи.“
В-к Капитал
Без да омаловажавам приноса на колегите от Капитал за евролюцията на молванския туризъм, още през 2004 г. публикувах статия във френската преса за цените за чужденци в Молвания. Пуснах и копие до ЕС. Тогава за предприсъединителния процес на Молвания отговаряше г-жа Бриджет Чарнота. Тя моментално се свърза с мен и ми каза, че в ЕС познават добре проблема. Даже ми довери, че била "ощипана" с по-високи цени когато била на зимна почивка в Молбанско. От своя страна изпратих като доказателство снимки на ценоразписи с ясно обозначени цени за молванци и за чужденци.
Месец по-късно се разбра, че темата за двойните цени влиза в доклада за готовността на Молвания за присъединяване към ЕС с една суха, но ясна фраза: двойните ценоразписи противоречат на разбиранията в Европейския съюз за свободно движение на стоки и услуги и трябва да бъдат забранени. С други думи на дивите молванци беше поставен ултиматум да се поевропейчат поне по този критерий.
Мина една година без молванското правителство да си мръдне пръста по този въпрос. В края на лятото на 2005 г. изпратих на Бриджет Чарнота снимка от тоалетна на граничен пункт Малотина. Особеност на тоалетната беше, че хората с различен паспорт плащаха различна цена, за да я ползват. На бял лист беше написано на кирилица "Петдесет ст.", а отдолу с цифри 0,5 Euro. Така у чужденците, които не разбираха кирилица, не възникваха въпроси защо плащат по-скъпо за същото зловоние и за същата съмнителна хигиена на клекалата.
Смея да твърдя, че снимката от тоалетната е станала повод за разговори между Брюксел и Молвания. В края на септември Министерският съвет заседава по случая с двойните цени и предложи промяна в Закона за туризма, с която ги забрани. За мое голямо удоволствие лично министърът на културата Стефан Данаилов излезе пред медиите и разясни, че забраната важи за всички туристически обекти и, забележете, натърти, че важи дори и за тоалетните.
Така научихме, че молванските обществени тоалетни имат статут на туристически обекти. Години по-късно един чешки скулптор възнесе молванската тоалетна до ранг на културен артефакт, но това е друга тема. И стига с тази Молвания, за България става дума, уви.
Мисълта ми дотук е, че англичанката Бриджет Чарнота и кабинетът й тогава не останаха глухи за гражданския ми сигнал и си свършиха работата доста ефикасно.
Мисълта ми оттук-нататък е, че комисарите от новоприсъединилите се страни като нашенската г-жа Кунева (която си е чиста българка, а не молванка) и колегата й от Чехия г-н Шпидла не си вършат работата толкова ефикасно. И това ще се опитам да докажа в следните редове.
За пръв път след 2005 г. се сблъсках с феномена цени за чужденци в поликлиниката в Царево през август 2007 г. Цените на здравните услуги за неосигурени български граждани и за чужди такива бяха афиширани на стената на рецепцията и се различаваха в пъти. На всичкото отгоре отказаха да уважат европейската здравноосигурителна карта на съпругата ми, чужд гражданин, която беше бременна и трябваше да бъде прегледана по спешност. Наложи се да платя като за чужденец близо 100 лв за преглед на ехограф, за което получих разписка на кирилица, с която да си осребря разходите в чуждоземната здравна каса, в която имаме семейна осигуровка.
Воден от нездрав личен и професионален интерес към тези дискриминационни практики посетих здравните заведения в Приморско и Созопол, където цените бяха подобни. Заснех ценоразписите, писах до медиите и до Комисията за защита на потребителите и зачаках отговор.
През септември получих отговор Комисията за защита на потребителите, че е препратила преписката в РЗОК Бургас.
В писмо от 26.10.2007 РЗОК Бургас ме уведоми, че от Созопол, Приморско и Царево не са постъпвали оплаквания от чужди граждани за неправомерни плащания или откази за приемане на представени Европейски здравноосигурителни карти. Естествено, реагирах веднаха с недоволно писмо, че това е подигравка с моя сигнал. Достатъчно би било да отидат на място и да констатират нарушението, което явно не са направили. След това писмо не получих повече хабер от РЗОК Бургас.
На 11 април 2008 писах на кабинета на г-жа Меглена Кунева с подробно изложение за случая. Преди това говорих по телефона с неин сътрудник българин и получих уверение, че ще дадат ход на преписката.
След три месеца мълчание, на втори юни 2008 писах отново до кабинета на г-жа Кунева, този път по-нервно.
На 9-ти юни получих отговор, че трябва да се обърна към българската Комисия за защита от дискриминацията и към Министерството на здравеопазването, а сигналът ми до г-жа Кунева е изпратен до кабинета на г-н Шпидла, отговарящ за ресорите "Заетост, социална политика и равни възможности."
В отговора си изразих недоумение от прехвърлянето на топката и също така надежда, че след като със случая се заема небългарски еврокомисар, то мога да очаквам някакво развитие. Да, ама не.
Покрай грижи и работа забравих за "ужилването", докато това лято съпругата ми не я ужили нещо, от което й се поду ръката. Отново ударихме бингото със 74 лева за преглед на чужденец.
Естествено веднага писах до кабинета на г-жа Кунева, за да проверят какво става със сигнала ми препратен до г-н Шпидла.
Отговориха ми. Оказа се, че на 13 февруари 2009 г кабинетът на г-н Шпидла ми е изпратил отговор, който не съм прочел, но за това вината си е моя (мейлът отишъл в спама). В писмото ми обясняват, че частните лекари, които не работят с НЗОК могат да си определят каквито искат тарифи и не са длъжни да приемат европейската здравноосигурителна карта.
За момент се почувствах леко идиот, но след това изрових текста на сигнала до Кунева от 11 април 2008, в който пиша следното:
*****
В няколко медицински центъра по Южното Черноморие (Созопол, Приморско и Царево) се афишират отделни цени за неосигурени български граждани и за чужди граждани.
Чуждите граждани трябва да заплатят до 5 пъти по-скъпо за идентични медицински прегледи и манипулации.
Държа да подчертая, че става въпрос за цени на НЕОСИГУРЕНИ граждани, тоест, напълно равнопоставени.
Също така констатирах, че не се приема Европейската Здравна Карта даже в спешни случаи.
*****
Уверих се, че в оригинала съм написал НЕОСИГУРЕНИ с главна буква, за да натъртя на нарушението. Към писмото бях приложил и снимка на тарифите за чужди граждани и за българските неосигурени граждани. Защото лекарят може и да не работи с НЗОК, но пак няма право да афишира различни цени според националността. В случая тези лекари хем работят с НЗОК, хем не приемат европейската здравноосигурителна карта, хем дерат петорно от чужденците.
Прочее, сигурен съм, че не съм идиот, но на авторът на писмото много му се иска да съм такъв, за да се отърве с чиста съвест от досадните ми сигнали.
Така след две години прехвърляния на топката между българските институции и после между българския и чешкия еврокабинет, възмутеният европейски гражданин, за какъвто основателно се смятам след 20 години живот във Франция, си остана на изходна позиция с неравни възможности.
Изходна, но не окончателна. "Щом се справих с англичанката за една година, ще се справя и с молванците, (разбирай българката в комплект с чеха) за три" - мисля си, докато започвам нов рунд в епистоларния мач с институциите.
Само едно ме притеснява, че междувременно помогнах да изберат един български европарламентарист (Надежда Михайлова), а европарламентът взе че избра един чех за свой председател.
Някои може да са доволни от това настъпление на молванизацията, но аз имам резерви.
"Тънка работа е изтокът" - както казват славяните на изток от нас за своите източни съседи.
Бих добавил: "И мудна!"
А също така и с упорити молвански традиции. Няма нужда да ме подсещате, че след 4 години молванско управление такситата менте също се върнаха на аерогарата.
