10 Mai 2008
Уж са от различни политически партии, уж са с различни мирогледи и приоритети, уж са управляващи и опозиция...

Когато европейски депутати решиха да покажат в Европарламента филма на BBC за Могилино, няма син, червен, кафяв, всичките ни евродепутати се възмутиха и запяха в един глас рефрена на доносника Гоце за антибългарски заговор.
Самият еврокомисар по екологията, Ставрос Димас слезе да се ръкува с протестиращите, взе тежкия пакет с подписите и каза пред камерите, че проблемът не може да чака.
Български евродепутат не видяхме. Те не се срещат с някакви оръфляци, които са против унищожаването на природата и същевременно се обявяват против корупцията и мръсните пари, с които се финансират фараонските проекти в Рила.
В поведението на евродепутатите ни (сини, червени, кафяви) има желязна логика, доколкото партиите им също се финансират от тези мръсни пари.
Гьонсуратлъка на българските депутати е добре известен на сънародниците им. По всичко личи, че това ценно политическо качество бързо се е наложило и в експортен вариант, да го наречем евросуратлък.
"Поведението на българските политици в ЕС е изключително самонадеяно и неуважително, те смятат, че са недосегаеми и че каквото и да правят, нищо не може да им се случи...", твърди високопоставен британски дипломат в Брюксел, цитиран във в-к Капитал.
А добро утро, Брюксел.

