24 Août 2008
Dear Passengers, Welcome to the John Atanasov international airport...
Познахте, няма такъв, а би могло. Вместо нежното име Враждебна, софийското летище можеше да носи името на някой българин, който заслужава международна известност.
Колкото и да е миниатюрен софийския аеропорт, през него все пак минават милиони чужденци годишно. Повервайте на скромния ми опит на пътешественик - имената на летищата се запомнят. Някак си е по-приятно и значимо да кацнеш на Шарл дьо Гол, Джон Фитцджералд Кенеди или Франц Йозеф Щраус, отколкото на незаслужено прославени села и квартали като Завентем, Шереметиево, Ружице, Хийтроу, та дори и на романтичното и хвъркато за българското ухо Орли.
Едно нищо и никакво име, ако е добре подбрано може да даде повече имидж на страната, отколкото милионите евро похарчени за реализиране на национални комуникационни стратегии. То не бяха бежови рози, символи с кон и с перперикон, и други напъни за лесна идентификация на България в международен план. А пътниците продължават да си пристигат на Vrajdebna или Vrazhdebna. Както и да го напишеш, не е за превод, страх те хваща да излетиш за натам.
Защо Джон Атанасов? Защото той е официално признатият конструктор на първия електронен компютър. Лесно се запомня като звуков ред, добре звучи на английски, а на гръцки направо безсмъртно звучи тази фамилия. За престижа на делото му да не говорим.
Разяснителният текст за това кой е Атанасов и какво е сторил може да се напечата на гърба на бордната карта или като фон на лицевата част. Това е документ, който всеки пасажер разглежда подробно докато разгадае всичките му съкращения. На пликовете от безмитните магазини също може да се сложи очилатия лик на българския физик. Да продължавам ли с урока по позициониране на продукта?
Освен това такова престижно име задължава. Примерно: да не се излагаме с неработещи компютри за кацане в мъгла. Да има големи информационни табла на няколко езика, които да обясняват на пътниците, че взривовете на хоризонта не са начало на нова балканска война. Сега тази Враждебна си е готово оправдание за всички беди, бедствия и информационни затъмнения. Вари го, печи го, враждебно си е мястото и туйто.
Следвайки тази логика трябва да преименуваме всички институции в държавата, ще кажат критиците на този потьомкински метод за създаване на репутация. И ще добавят, че не в името е работата, а работата създава името. Принципно те са прави, но в частния случай с летище Враждебна нещата са по-различни. Софийското летище е едно от малкото нови и прилично изглеждащи съоръжения в държавата и това го виждат всички пристигащи и заминаващи гости. Няма логика да си ремонтираш и подредиш антрето, да сложиш надпис Добре дошли, а до него череп и кости, нали?
Ето жокер за чиновниците и министрите които трябва да чуят това предложение. Кампанията за смяна на името на родния аеродром може да отклони общественото внимание от горящите влакове, набъбващата администрация и недостроените пътища. Две министерства: на транспорта и на държавната администрация могат да се ангажират с това угодно дело още през септември, а Министерският съвет, вместо да си обсъжда колективната оставка, нека мъдри име за летището.
Така или иначе оставка няма да има, поне да мислят над нещо полезно. Николай Василев да пораздруса сенилните академици, които да кажат дали John Vincent ще се изписва Atanasov, Atanassov, Atanassoff ili Atanasoff. Гоцевите интелектуалци да сезират случая и хем да се подмажат на натовския съюзник, чийто гражданин се явява именитият българин, хем да сложат елегантен край на крещящото си мълчание по важни въпроси, като руската инвазия в Грузия.
Но нещо ми подсказва, че тази идея ще се реализира само ако целият министерски съвет, заедно с гоцевият "тинк танк" се натовари на чартер с еднопосочен билет за някъде на изток.
Враждебна еърпорт, уиш дем а плизънт флайт...
И да не забравят да си вземат Гоце.
