09 Décembre 2008

Макар, че митологията е пълна със секс и стрелба, сюжетът не е митологичен като "Европа и бикът", а става въпрос за паралел между добре известни събития от наше време.

Скандалът с Моника нашумя преди 10 години след като новината за извънбрачната й връзка с президента Клинтън излезе в сайта Drudge Report и отпуши лавина от публикации. Десет дни по-късно Клинтън, изправен до жена си Хилари, заяви пред камерите, че не е имал сексуална връзка с Моника Люински. След което се фръцна обиден на унижаващите го въпроси и се прибра в Белия Дом, "за да работи за американския народ".

Само че американският народ не се задоволи с президентското "не съм аз" и поиска обяснения чрез специална комисия в Сената. Пред нея Клинтън, притиснат от веществено доказателство, носещо следи от собствената му семенна течност, призна, че е имал връзка с Люински, но тя не била сексуална, а просто фелацио.

Докато дебатът за сексуалността на фелациото пълнеше медиите, съдиите подгониха президента за лъжесвидетелстване, а Камарата на представителите го импийчна, преди Сенатът да отхвърли решението й с 50 на 50 гласа.  В крайна сметка Клинтън стана втория импийчнат президент за историята на САЩ след Андрю Джонсън.

Освен това Клинтън отнесе глоба от 90000 долара и му отнеха адвокатските права в Арканзас, а после и в други щати.

Така заради еднoто фелацио медиите и общественото мнение преследваха Клинтън цяла година и за малко не "отстреляха" политически президента на една велика държава. Политическият ефект от аферата Люински се прояви в това, че критериите "моралност" и "честност" натежаха силно в президентската кампания през 2000 година, и Ал Гор отнесе негативите на клинтъновата "неморалност".

Десет години по-късно в забутаната периферия на Европа, в една държава значителна само с корупцията си, централните медии усърдно правят фелацио на българския президент, като гробовно мълчат за престъпната му бракониерска стрелба.

Чалгазираното "обществено мнение" се изказва по форумите в дух "иии, голема работа, убил някаква си коза". Впрочем, ако отворите архивите от 1999 г също ще видите подобни изказвания: "иии, голямата работа, една св...."

Също като в случая с Люински, новината за бракониерския лов на Първанов в Узбекистан дойде от един информационен сайт. Подробностите за лова и неговата подготовка разказа корепондентът на ferghana.ru в Ургенч, възмутен не от Първанов, а от узбекските власти, които са му организирали отстрелването на защитен див овен "архар" в сърцето на резервата Нурати.

Информацията беше препотвърдена от друг журналист, който преди пристигането на Първанов в Ташкент написа, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел.

Козелът се оказа овен, но не това е важното, а написаното в наказателния кодекс на Узбекистан, според който несанкционираната стрелба по защитен вид се наказва с глоба, отнемане на ловния билет и до две години поправителен труд. В България наказанието е даже по-сурово, до 5 години затвор. А за стрелба в резерват по закон няма процедура за издаване на разрешения за отстрел.

Явно поучили се от "случая Люински", президентските пиари много се пазят да не излъжат и измислят витиевати обяснения, че президентът навсякъде бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. Но все някой ден Първанов ще застане очи в очи с журналисти и те ще му зададат въпроса "право куме в очи". Ако не българските, то западните им колеги ще го направят.

За импийчмънта, глобата и отнемането на ловния билет на Първанов за бракониерство ще чакаме друг парламент и друг главен прокурор, тоест, дълго. Единствено е сигурен политическият ефект за предстоящите избори. Той ще бъде кумулативен, с натрупване на негативите от симитлийския и от нуратинския лов.

Вервайте ми, ефект ще има, въпреки чалгаджиите и фелационните усилия на накичените с ордени издатели и редактори абонирани за  "Куцото Ту", возещо кортежа на президента към безнаказано консумиране на престъпни удоволствия.