06 Janvier 2009
Бавно се тътри керванът на властта натоварен с плячка от европейските фондове. Отдалеч се носи възмутеният лай на западни медийни псета. Американски нюфаундлени, английски питбули, френски булонки и немски овчарки ядно вият за окрадените от соцмафията пари на европейските данъкоплатци, но керванбашията не се притеснява особено. "Нека си лаят, керванът нали си върви" - намига той на охранените керванджийски кучета, които, благодарно въртейки опашки, лениво подтичват в сянката на климатизираната му носилка.
Керванбашията има защо да е доволен. Дори дежурните опозиционни "помияри", които стряскаха съня му с гръмкия си лай някъде са се скатали. Заслуга за това има специалният му съветник и специалист по добри бизнес практики, който още преди няколко месеца се развъртя като дервиш из медиите и хем заплю кервана и товара му, хем заклейми враговете на керванбашията, хем похвали и керванджийската охрана.
След това дервишът извади от съмнително луксозната си торба на бродяга тлъсти мръвки и ги раздаде на най-злобните "помияри". Те зарязаха редакциите си, където все нещо публикуваха и побягнаха след него, а той ги впрегна да правят един блог, витрина на идеалистичните му видения.
Така, глозгайги около блога, гласовити български медийни псета с яка захапка проспаха момента, когато се дочу окуражаващо ръмжене от Запад. То им подсказваше, че е време да се разлаят до припадък и истерия, да изпохапят краката на камилите и да раздразнят туземците до такава степен, че да хванат крадливите керванджии и да ги хвърлят на хиените преди да е изгряла витлеемската звезда.
Тъй става по света, но не и у нас - философски си мисли керванбашията и го изпълва увереност, че ще докара кервана до оазиса на изборите, пък оттам-нататък не се знае, може пак да му го поверят.
До ушите му отново достигна вой, този път жалостив. Дервишът беше изтупал последните мръвки от торбата и мощният блогърски екип се оказа на улицата преди Коледа. Някои даже се разръмжаха, че дервишът-идеалист ги осигурявал на 5 пъти по-малко мръвка от количеството, което давал на ръка, но това е трудно доказуемо по нашите географски ширини.
Ако не сте разбрали, става въпрос за г-н Стефан Гамизов и блогът "Идеалист", предвестник на нероденото едноименно списание, за което той събра от държавните и частни редакции към 60 души екип. Не се знае дали огневата мощ на тези талантливи журналисти щеше да стигне, за да падне безочливото правителство след като Европа спря финансирането, но няма как да го проверим, защото именно в нужния период те не публикуваха особено активно заради добре платения си и морално извисен ангажимент при Гамизов. Резултатът е, че докато критикуваше кервана на думи, на дела той му помогна да издрапа по нанагорното.
Случаят е за урок на всички, които се прехласват по такива коктейли от недомлъвки, намеци за връзки с чужди служби, за тайна компрометираща информация, която ще се извади "когато му дойде времето".
Добрата вест е, че се разконспирира относително бързо още един механизъм за манипулиране и заглушаване на критичните гласове и качествената журналистика.
И все пак, жалко за безработните колеги.
