В чужбина

Който бърза за паспорт да си дойде в България да си го извади - така коментира безумните срокове за подновяване на лични документи министърът без портфейл, от чийто ресор са българите в чужбина. Последните се оплакват, че чакат по 6 месеца и повече за заветните български тескерета, пасоши, паспъртс или както ги наричат там, където живеят. За сметка на това плащат два пъти повече за т.нар "консулско обслужване". Последното се изразява в попълване на формуляри от една или повече лелки в консулството, захлебени там по партийна линия и най-вероятно членки на контингента от 90% доносници на ДС, които според думите на премиера и до днес населяват щата на МвНР.

Същите формуляри днес могат да се попълват и онлайн от самия заинтересован. За сведение получаването на американска виза, за която задават доста повече въпроси отнема ден или два като се ползват куриерски услуги.

Но защо да е лесно, като може да е трудно и скъпо, а в добавка и обидно. Българите извън татковината са обръгнали на такова отношение по гишетата в консулствата, но ето че наскоро нещата се централизираха на правителствено ниво. Същият този министър без портфейл нарече целокупният български народ "шибан".

После се оправда, че думата нямала пейоративно значение в българския език. На български пейоративно ще рече "няма отрицателна оценка". Отрицателна може и да няма, но обидна има.

С тези две прояви Божидар Димитров, псевдо-професорът с нагъл селски вид и кадър на ДС се разконспирира като поредното пейоративно мероприятие. Българската държава от години води такива спрямо сънародниците си зад граница. Достатъчно е да припомним идиотщината със задължителните здравни осигуровки (която не е приключила), спънките за гласуване, скъпото и бавно консулско обслужване...

Разликата е, че преди никой не носеше отговорност, а сега си има коскоджамити министър, който в прав текст ни казва съкровената мисъл на всеки управник към 1 милион нашенци, които не са напълно зависими от шибаната българска система:

"Плащайте, шибаняци!"

Доживяхме до гласност и откровенност, един вид.

Уволниха шефката на една безполезна агенция за българите в чужбина, защото казала истината за агенцията - безполезна е.

Ако попитат българите в чужбина и те ще кажат същото, а и други структури в държавата ще обявят за безполезни, даже вредни.

Ще ги уволнят и тях, например като им забранят да гласуват от чужбина. В добавка може да ги накажат за "нелоялно отношение към държавата" като им вменят нова порция дългове за здравни осигуровки.

Така като ходят на срещи с българи в чужбина ще се виждат само с най-полезните - чиновниците в посолствата и техните роднини. 

От тях "нелоялна" дума няма да чуят.

Писмо на правосъдното министерство от октомври тази година разбуни духовете сред българските граждани в САЩ. Като се позовава на мнение на отдел "Международно право" на МВнР, което цитира договор със САЩ от 1924 г., заместник-правосъдният министър Жанета Петрова праща следното становище до администрацията, занимаваща се с българското гражданство "...в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство."

Администрацията тутакси започва да прилага "творчески" министерското становище като наредба, но не само спрямо натурализираните американци, а срещу всички българи в САЩ. През ноември служба ГРАО отказва ЕГН на едногодишната дъщеричка на български граждани от Атланта. Службата поискала от родителите удостоверение, че нямат придобито американско гражданство. Потърпевшите твърдят, че администрацията в САЩ издавала документи за нещо, което се е случило, а не за нещо, което никога не е било. Според тях такъв документ просто не може да се получи. 

Read more...

Прелюбопитен документ се пръкна из дебрите на Министерството на правосъдието и силно разтревожи сънародниците ни в САЩ. Става въпрос за становище подписано от зам-министъра на правосъдието Жанета Петрова през октомври 2009 г. Според него българските граждани придобили с натурализация американско гражданство преди 2003 г. губят българското си гражданство.

Становището е в синхрон с идеите на управляващите да отнемат правото на глас на сънародниците ни в чужбина, на които обаче не пропускат да се подмазват когато пътуват по света на държавни разноски, "за срещи с българската общност".

"Отнемат ни гражданството по терлици", възмутиха се засегнатите от Фейсбук групата "Гласуване без граници", която преди няколко дни получи награда "Човек на годината" за гражданска активност. Оттам изпратиха писмо до заместник-министъра Петрова по мейл, но до този момент отговор няма.

От текста на становището става ясно, че лишаването от гражданство произтичало от договор между България и САЩ влязъл в сила от 1924 г., който урежда двойното гражданство. Член 1 от въпросната конвенция, която впрочем е първият договор между САЩ и българската държава постановява следното:

"Българските граждани, които са или ще бъдат натурализирани на територията на Съединените щати ще бъдат считани от България като изгубили предишната си националност и като граждани на Съединените щати."

От документа научаваме също, че на 19 ноември 2008 г. дирекция "Международно право" при МВнР е уведомила дирекция "Българско гражданство" на МП, че договорът се счита за прекратен от 17 април 2003 г. Прекратен, но не и без последствия, тъй като няколко месеца по-късно, на 14.04.2009 г., дирекция Международно право при МВнР изпраща друго писмо, с което уведомява, "...че в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство."

Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ. 

Според финалния текст в конвенцията, тя може да се прекрати едностранно 12 месеца след връчване на официална нота от прекратяващата страна. Ако наистина България е прекратила договора през 2003 г, то в МВнР някой не си е свършил работата да изпрати нота с българското решение на американците.

Така на основание на чл. 28 ал. 2 от Закона за международните договори становището е изпратено до МВнР и МРРБ. Чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ становището стига и до общинските администрации "с оглед прилагането му".

Как именно ще се оглежда и прилага това становище е голяма загадка, но предчувствията са мрачни. Логично е прилагането да се изразява в отказ от административно обслужване поради изгубеното вече българско гражданство на сънародниците ни от САЩ, които са натурализирани докато договорът е бил в сила (до 17 април 2003 г). Например, като им се отказват удостоверения за българско гражданство.

За щастие становището не е изпратено за прилагане на МВР, където се издават личните документи. Ако там не се усетят, българите от САЩ ще могат да си подновят паспортите и личните карти на български граждани, макар че формално вече не са такива.

Така те ще запазят правата си на свободно придвижване и работа в страните от Европейския съюз, които не са достъпни за американските граждани.

Юридически загадъчен е също така казусът с притежаваните земи от българо-американците. Ако някой е изгубил автоматично гражданството си през 1995 г, дали той е изгубил и правото на собственост върху земите на дядо си?

Но най-голямата загадка е как тези наши сънародници могат да бъдат лишени от гражданство, след като в Конституцията приета през 1991 г. изрично е записано, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство (Чл. 25. (3)).

Достатъчно е някой правоимащ да сезира Конституционния съд и той ще анулира архивната дивотия сътворена от правните отдели на министерствата.

Докато това се случи остава фактът, че "царят" е наредил на "пъдаря" да не счита българо-американците за български граждани. И това не вещае нищо добро за тях.

 

Текст изпратен от моята приятелка Паула Лайт

 
Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
 

Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :

Read more...

"Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик — по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора — по външната политика.
Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:
— Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.
Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:
— Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена."


Иван Вазов "Чичовци"


Едно от най-скандалните "прощални" назначения на Тройната коалиция беше уреждането на червения зам. социален министър Димитър Димитров за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Българските граждани зад граница реагираха моментално с подписка против назначенията на "стари червени муцуни". Те припомниха, че БСП е получила едва 6% от гласовете на българите извън Турция и, че са гласували масово в синьо за ГЕРБ и Синята коалиция. На фона на тези резултати, показващи воля за промяна и реформа, назначението на Димитър Димитров - "стар партиен функционер на БКП и БСП, завършил политология в Москва през 1989 г" е "наглост и безочие" - пише още в подписката, подкрепена до този момент от 750 души на адрес http://www.bgpetition.com/abroad/

Read more...