30 Août 2006
Конкретни цифри за броя на краткосрочните гурбетчии не са дадени, но в платежния баланс вече присъства статия "Компенсация на наетите" с приход от 456,5 милиона евро (за периода 01 до 06 2006). Оценката е на базата на произведението на броя на работниците и минималната заплата за три месеца (колкото е максималният безвизов престой в Европа). От тях се приспадат разходите за живот в съответната страна. С тази методология вече са актуализирани данните за 2004 и 2005 година и предстои да се ревизират данните от 2001 насам. Така БНБ ще извади на светло още няколко милиарда евро, които донякъде обясняват оцеляването на българите при съществуващото съотношение на цени и заплати.
Отделно в друга статия са осчетоводени парите изпращани от българите постоянно живеещи в чужбина. "Основен елемент от постъпленията от текущи трансфери са паричните преводи, включващи и трансфери от българи, живеещи постоянно в чужбина, към техни близки в страната." - пояснява коментарът към таблицата с приходите от текущи трансфери. Тези постъпления възлизат на 304.2 млн евро.
Като се има предвид, че преките чуждестранни инвестиции, където са вписани приходите от краткосрочните и дългосрочните мигранти са 1411.8 млн. евро, излиза, че българите работещи в чужбина са внесли сумарно със 109,6 млн евро повече от чуждестранните инвеститори.
Ако този темп се запази до края на годината, приходите от българите в чужбина ще са около милиард и половина евро.
Тези цифри са сами по себе си внушителни, но биха били още по впечатляващи ако БНБ изработи методика за оценка на средствата, които българите постоянно живеещи в чужбина връщат в страната без да минават по банков път. Например, когато са в България на почивка или да навестят роднините си. Наивно е да се мисли, че те идват с празни джобове и масово правят банкови трансфери до роднини, които им теглят парите и им ги връчват при посрещането.
Тук можем да приложим една халваджийска методология, която по нищо не отстъпва на сметката с минималните заплати за три месеца минус разходите за живот. Трайно напусналите страната български граждани са около 800 000 по официални данни. Да речем, че 200 000 от тях се прибират веднъж годишно и оставят по 1000 евро. Това прави допълнителни 200 милиона на година.
Също така няма причини постоянно живеещите да се ограничават с банкови трансфери и да не прибягват до методите на нелегалните работници, които, както правилно са отбелязали експертите на банката, използват "... услугите на автобусни шофьори, роднини и приятели за пренасянето на парите."
Друго перо в което финансовото участие на емигрантите може да се окаже много значимо са инвестициите в недвижими имоти, които възлизат на 538 млн евро. По страни най-много инвестиции за периода януари – юни 2006 г. са привлечени от Великобритания (20.3% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции), Австрия (18.5%) и Холандия (11.3%). Няма обаче данни за гражданството на инвеститорите.
Ако се вземат предвид тези липсващи в платежния баланс фактори можем смело да твърдим, че цифрата от 2 млрд евро годишно внесени от българите в чужбина е съвсем реалистична и даже подценена.
Очаква се България да получи за 7 години 12 милиарда от Евросъюза, при условие, че има капацитет да ги усвои. За този период в страната ще влезнат горе-долу толкова средства и от работещите навън. Разликата е, че последните не поставят условия и че е много по-трудно да им ги откраднат.
