14 Septembre 2006
Едва ли има друго съдебно дело заведено в България, което се следи в толкова страни по света, колкото делото срещу задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина. През 2005 над 9000 българи от 92 страни подкрепиха подписка срещу този узаконен рекет. След като политиците се подиграха със справедливите искания на сънародниците ни, започна акция за събиране на средства за съдебни дела. Оттогава, статистиката на сайта podpiski.org. на който се публикува информация за протеста показва, че интересът към въпроса не спада.
Първото дело беше заведено в Софийски Районен Съд на 3 април 2006 от директора на в-к Парижки Вести, Атанас Чобанов представляван от адв. Тони Вълчев. В исковата молба се оспорва правното основание на начисляването на здравни вноски. Подчертано е, че разпоредбите на Закона за здравното осигуряване не следва да се прилагат, доколкото ищецът няма осигурителен и данъчен доход в България. Освен това те противоречат на съответстващите им разпоредби от Конституцията на Република България.
Делото е гледано и прекратено още на 10 април от 78 състав на СРС с определение, че е процесуално недопустимо. Според съда жалбата трябвало да е до Националната Агенция по Приходите. В бързината СРС пропусна да уведоми адвоката на ищеца , но по щастливо стечение на обстоятелствата той беше в България когато се получи определението на постоянния му адрес. Така той успя да го препрати на адвоката, който обжалва в предвидения от закона срок.
В обжалването на това решение пред Софийски Районен Съд бе изложена подробна аргументация защо искът е именно от компетенцията на съда, а не на НАП. "Доколкото твърдим, че задължение не е възникнало, поради несъответствие на закона (ЗЗО) с конституционната норма, то неговият характер не би могъл да бъде определен с положителност. Предвид на този факт, приемаме че компетентен да разгледа спора е именно съдът, вместо административният държавен орган, който не на последно място е и заинтересован от изхода на подобен спор. Доколкото сме лишени от възможността, пряко да сезираме Конституционния съд (чл.150 от КРБ), то заведохме настоящият установителен иск."
За да не се повтори гафа с уведомяването бе добавен специален текст: "Моля да се вземе в предвид, посочения с исковата молба съдебен адрес за призоваване, доколкото това е адресът на процесуалния представител на ищеца. Изпращането на съобщенията единствено до последния известен административен адрес на ищеца, който всъщност живее извън страната, затруднява ненужно страната в извършването на процесуалните действия в срок." Обжалването бе изпратено на 21 април 2006.
Тук съдебната система се затаи и изплю отговор чак след 3 месеца под формата на "Обявление" получено на 20 юни 2006. "Съобщава Ви се, че решението по гражданско дело N. 1695/06 е приготвено и може да го обжалвате пред ВИС съд в седмичен срок от получаване на настоящето. Искане в сила."
Получавайки такава бележка, всеки вменяем човек би се запитал: "А какво е самото решение и защо не са ми го изпратили?" Най-малкото за да разбере дали то е в негова полза (тогава няма нужда да го обжалва) или искът е отхвърлен. В последния случай изготвянето на аргументацията за обжалване пак предполага прочит на решението на съда. Такова обаче не бе получено през април, не е получено и досега, въпреки двете писмени напомняния изпратени от адв. Вълчев до СГС.
Вероятно гражданското дело 1695/06 е влязло в статистиката от 13 септември в графата решени дела и е дало своя принос за повишаване на качеството на съдебната система. За качеството на правосъдието и за самата възможност да се получи такова, ищецът възнамерява да се жалва пред омбудсмана и директно пред Европейския Съд за Правата на Човека (с мотив "отказ от правосъдие"). За хилядите потърпевши, които го подкрепят и следят делото по шестте континента на планетата съдебната сага продължава.
Изготвянето и изпращането на съдебните решения, или дори лаконичното им вписване в обявленията без съмнение отнема труд и време. Премахването на тази "подробност" явно е част от мерките за ускоряване на правораздаването, предприети ударно за да се похвали правителството пред Брюксел. В резултат ще нараснат жалбите до Страсбург.
Първото дело беше заведено в Софийски Районен Съд на 3 април 2006 от директора на в-к Парижки Вести, Атанас Чобанов представляван от адв. Тони Вълчев. В исковата молба се оспорва правното основание на начисляването на здравни вноски. Подчертано е, че разпоредбите на Закона за здравното осигуряване не следва да се прилагат, доколкото ищецът няма осигурителен и данъчен доход в България. Освен това те противоречат на съответстващите им разпоредби от Конституцията на Република България.
Делото е гледано и прекратено още на 10 април от 78 състав на СРС с определение, че е процесуално недопустимо. Според съда жалбата трябвало да е до Националната Агенция по Приходите. В бързината СРС пропусна да уведоми адвоката на ищеца , но по щастливо стечение на обстоятелствата той беше в България когато се получи определението на постоянния му адрес. Така той успя да го препрати на адвоката, който обжалва в предвидения от закона срок.
В обжалването на това решение пред Софийски Районен Съд бе изложена подробна аргументация защо искът е именно от компетенцията на съда, а не на НАП. "Доколкото твърдим, че задължение не е възникнало, поради несъответствие на закона (ЗЗО) с конституционната норма, то неговият характер не би могъл да бъде определен с положителност. Предвид на този факт, приемаме че компетентен да разгледа спора е именно съдът, вместо административният държавен орган, който не на последно място е и заинтересован от изхода на подобен спор. Доколкото сме лишени от възможността, пряко да сезираме Конституционния съд (чл.150 от КРБ), то заведохме настоящият установителен иск."
За да не се повтори гафа с уведомяването бе добавен специален текст: "Моля да се вземе в предвид, посочения с исковата молба съдебен адрес за призоваване, доколкото това е адресът на процесуалния представител на ищеца. Изпращането на съобщенията единствено до последния известен административен адрес на ищеца, който всъщност живее извън страната, затруднява ненужно страната в извършването на процесуалните действия в срок." Обжалването бе изпратено на 21 април 2006.
Тук съдебната система се затаи и изплю отговор чак след 3 месеца под формата на "Обявление" получено на 20 юни 2006. "Съобщава Ви се, че решението по гражданско дело N. 1695/06 е приготвено и може да го обжалвате пред ВИС съд в седмичен срок от получаване на настоящето. Искане в сила."
Получавайки такава бележка, всеки вменяем човек би се запитал: "А какво е самото решение и защо не са ми го изпратили?" Най-малкото за да разбере дали то е в негова полза (тогава няма нужда да го обжалва) или искът е отхвърлен. В последния случай изготвянето на аргументацията за обжалване пак предполага прочит на решението на съда. Такова обаче не бе получено през април, не е получено и досега, въпреки двете писмени напомняния изпратени от адв. Вълчев до СГС.
Вероятно гражданското дело 1695/06 е влязло в статистиката от 13 септември в графата решени дела и е дало своя принос за повишаване на качеството на съдебната система. За качеството на правосъдието и за самата възможност да се получи такова, ищецът възнамерява да се жалва пред омбудсмана и директно пред Европейския Съд за Правата на Човека (с мотив "отказ от правосъдие"). За хилядите потърпевши, които го подкрепят и следят делото по шестте континента на планетата съдебната сага продължава.
Изготвянето и изпращането на съдебните решения, или дори лаконичното им вписване в обявленията без съмнение отнема труд и време. Премахването на тази "подробност" явно е част от мерките за ускоряване на правораздаването, предприети ударно за да се похвали правителството пред Брюксел. В резултат ще нараснат жалбите до Страсбург.
