23 Juin 2006
Отвъд политическите пристрастия и партизанщина, има ли рационален и прагматичен вот, който да е оправдан с интересите на българите в чужбина? Ето въпросът, който трябва да си постави всеки българин, решил да гласува на 25-ти юни в задграничните изборни секции. Такава формулировка може да прозвучи егоистично, но да не забравяме, че общото благо се защитава най-добре от индивиди, разбрали и прилагащи принципа "не ми прави това, което не искаш да ти направят". Броят на емигриралите в последните години е добър критерий за това доколко успешно индивидите на власт в България защитават общото благо.
Анализът, който предлагаме, почива до голяма степен на отношението на политическите сили към кризата със здравните вноски за българите в чужбина. Нека ги съдим първо по делата, а после по документите. Тук няма парадокс, тъй като обещанията към емиграцията се появиха в програмните документи на всички големи политически формации след като българи от цял свят изразиха своя протест с подписка против феодалния закон за здравното осигуряване и издигнаха своите искания към политическите сили в следващия парламент.
Делата:
Гласували ЗЗО в първоначалния му вид от 1999 със закрепостяващия член 33 (задължително осигуряване за всички български граждани) : ДСБ, ОДС и ДСП.
Гласували поправката в ЗЗО от 2004 г., в която се създава възможност за излизане от системата на ЗЗО, но изрично се посочва, че стотици хиляди българи зад граница остават длъжници на здравната каса: НДСВ (Новото Време са вносители на поправката) и ДПС.
Тази поправка е особено перверзна по две причини:
- премахва се възможността за амнистия по давност на задълженията, вменявани от ЗЗО.
- създава се клопка с възможността за отписване от здравната система. Желаещите да се отпишат трябва да се явят лично в НОИ и да подадат молба, при което им се връчва акт за начет за невнесени вноски за 4 години.
Гласували поправката в ЗЗО от 17 май 2005 (тоест, след протеста): НДСВ, ДСБ, ДПС
Тази поправка, наречена още поправката Адемов, дава възможност на живеещите в чужбина, които нямат личен лекар в България, да се освободят от здравни вноски за периода 2000-2005. Става въпрос за около 25000 души, които не фигурират в пациентските листи на НОИ. Отлага се, без да се отмени, насилственото събиране на вноските до края на 2006 г.
Трябва да се отбележи поправката, предложена от Евгения Масларова от БСП, която предлагаше адекватно решение на въпроса като се въведе статут на местно лице, както е в Закона за облагане доходите на физическите лица. За съжаление този законопроект изобщо не бе обсъден от комисията по здравеопазване.
В резултат на тази законотворческа дейност България продължава да има закон за здравно осигуряване на базата на гражданство, несъвместим с европейското законодателство в тази област. Стотици хиляди българи по света остават потенциални длъжници на държавата за нещо, което нито са ползвали, нито са имали възможност да ползват. Това обаче не пречи на създателите на тази идиотска ситуация да си правят предизборна реклама с нея. Обърнете внимание на следните изказвания, които не можем да характеризираме другояче освен като нагли лъжи:
д-р Атанас Щерев НДСВ, председател на комисията по здравеопазването в дебат по БНР : Ние продължихме здравната реформа, направихме пълна синхронизация с европейското законодателство с четири модерни закона...
Новото Време е закачило на сайта си дословно следния текст: Новото Време разреши проблема със здравните осигуровки на българите в чужбина (Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване - приет на 17.05.2005; ДВ бр.39 от 10.05.2005 sic.).
Заключение:
1. Очевидно е, че не трябва да се гласува за НДСВ, ДПС и Новото Време, които натрупаха най-много негативи, подигравайки се с протеста на българите в чужбина, с европейските норми и със здравия разум.
2. Силно съмнително е дали трябва да се гласува за ДСБ, чиито депутати подкрепиха с вота си в пленарна зала "подигравката Адемов", въпреки официалното изявление, че подкрепят осигуряването по местоживеене.
3. Остава висящ въпросът за ОДС и БСП. От една страна, няма достатъчно основания да се подкрепи ОДС, тъй като техни активисти са участвали в изработването и приемането на ЗЗО през 1999, бидейки депутати в 38-то Народно Събрание. Формално има основание да се подкрепи БСП за "поправката Масларова". Въпросът е дали този законопроект на БСП не е само предизборен ход, което го поставя в регистъра на обещанията, а не на делата. Как иначе да си обясним, че четирима депутати от Коалиция за България гласуваха за законопроекта Адемов?
Документите:
По въпроса за ЗЗО: НДСВ, ДПС и ДСБ считат въпроса за приключен и не го коментират в програмите си. Новото Време се хвалят безсрамно, че са решили проблема. БСП не отбелязва в програмата си въпроса за здравните вноски на българите от чужбина, но в специално писмо Емилия Масларова се ангажира с нов законопроект за ЗЗО, който да реши въпроса като синхронизира закона с Регламент 1408/71 на ЕС. ОДС, в интервю на д-р Иван Колчаков, обещава да се амнистират всички дългове към здравната каса до края на годината. Липсва мнението на коалицията БНС.
Извън конкретния проблем със ЗЗО, програмите на всички партии съдържат повече или по-малко обещания към българите в чужбина.Всички партии се вричат, че ще създадат благоприятни условия за завръщане в България на нашите съотечественици. Най-лаконични са от НДСВ, дотам, че можем да цитираме изцяло извадката от програмата им:
"След подписване на договора с Европейския съюз България ще предложи нови възможности на всички наши сънародници зад граница и през следващите години ще привлечем мнозина от тях, особено младите, да се завърнат в родината."
С два реда повече са обещанията на ДСБ, които твърдят още, че ще разширят възможностите на децата на нашите съотечественици да получават образование в България.
На другия полюс най-подробни и щедри са от Новото Време. Голяма част от обещанията, които се появиха на сайта им в средата на юни са почти идентични на Исканията на българите в чужбина до политическите сили, разпространени на световната среща на българските медии в София в края на май. Този опортюнизъм, граничещ с интелектуална кражба, не е учудващ. Лидер на тази партия твърдеше в края на март, че именно те координират подписка на българите в чужбина против ЗЗО. Да се надяваме, че запознатите с хронологията на събитията ще могат да отличат фалшификата от оригинала.
Между тези две крайности от БСП са заложили на общите приказки, като обещават държавата да води политика за приобщаване на българите по света и да " ... се укрепват родолюбивите чувства на българите в чужбина ". БНС са по-обстоятелствени и конкретни в програмата си. Две от обещанията им се покриват с тези на ОДС, а именно: Агенцията за българите в чужбина да се превърне в министерство и да се въведат преференции за завръщане и инвестиции в родината на българи от странство.
ОДС дори си направиха труда да разпространят специално обръщение към емиграцията. Този прочувствено написан документ започва с покайване за неграмотната политика на държавата към диаспората, след което се посипват обещания. Забележително е, че те са повече и по-конкретни от написаното в програмата им. Говори се за облекчения от местни данъци и такси при закупуване на недвижимо имущество в България и за създаване на виртуален избирателен район за българите в чужбина, където "...да се състезават за вашите гласове хора с реално разбиране на вашите проблеми и с реални ангажименти към вас". Обръщението завършва с призива "Гласувайте за нас".
Заключение: Като количество и конкретност на поети ангажименти към емиграцията (сумирайки ЗЗО и другите обещания) внимание заслужават БСП, ОДС и БНС.
Каква е равносметката на базата на наличните дела и документи? От големите играчи в надпреварата остават БСП и ОДС, като ОДС има превес... в обещанията. На дело имаме един калпав ЗЗО, в чиято изработка ОДС има пръст, да не забравяме това. Дали ако ОДС участва в бъдещото правителство ще реализира обещаната амнистия за здравните вноски? Дали те са хората, които "реално разбират нашите проблеми и поемат реални ангажименти" никой не може да каже засега.
За сметка на това българите в чужбина са хората, които могат да кажат: искаме да знаем кого да контролираме и на кого да дърпаме ушите когато не са защитени нашите интереси. Да не забравяме, че гласовете от чужбина се прибавят към гласовете от страната, дадени за всяка партия, и ще се знае и помни къде именно са отишли. Да не забравяме също, че емигрантите могат да повлияят и на вота в страната. Това важи особено за тези от тях, които живеят далеч от избирателните секции или са отвергнати от избирателния закон, защото нямат валидни задгранични паспорти. Те обаче могат да съобщят на близките си в България за кого биха гласували, ако можеха. Така, при една силна мобилизация на българите в чужбина, гласовете на техните родители и близки също ще натежат.
Най-лошият вариант е ако тези гласове се разпределят между много играчи. Това на практика означава, че емиграцията ще остане без представителство, без никакъв лост за контрол и ще трябва да се примири с безнаказаността и безхаберието на българските политици.
Не е много по-добре ако гласовете от чужбина отидат масивно при голяма политическа сила. Там те ще се размият в многото и избраните политици няма да се чувстват ангажирани с проблемите на диаспората поне до следващия предизборен период, когато вече ще е късно и за нея и за тях.
Оптималният тактически ход, при липса на независими кандидати излъчени от емиграцията или "eмигрантска партия", е да се концентрират гласовете на българите от чужбина върху малък политически играч, който е на ръба на 4-те процента и за когото те може да са решаващи. Конкретно, най-подходящ се явява вотът за коалицията БНС, която засега не се е компрометирала с действия срещу интересите на емиграцията или най-малкото не я лъже, че й изписва вежди, когато й вади очи. 50000 гласа за БНС ще гарантира влизане й в парламента с 10-15 представители, които ще трябва да се съобразяват с исканията на диаспората, да следят за спазването на предизборните си обещания и да водят активен диалог с нея. С други думи, те ще я представляват волю-неволю, рискувайки политическо харакири с отзвук на шестте континента, ако ядосат избирателите си. В политиката няма морал, затова е нужен контрол и българските избиратели в чужбина имат шанс да демонстрират как може и трябва да се работи за защита на своите специфични, а оттам и на общите, универсални интереси и права на българските граждани.
