18 Juin 2008
Карикатура Иван Кутузов, в-к Дневник
Статия публикувана във в-к Дневник 18.06.2008
Разширен вариант във в-к Парижки Вести
Според рекламата, която прави Станишев сред българите в САЩ, на държавата й е домиляло за гражданите й в чужбина. Ще се създаде специален фонд с парите на данъкоплатците, който да подкрепя техни проекти в културната и образователната сфера. С трудови борси, предлагащи атрактивни позиции, ще бъдат "връщани" специалисти. Всичко това фигурира в новата стратегия, изготвена, твърдят официалните комюникета, с участието на организации на българи от чужбина. Кои са тези организации, кого представляват и с какво се занимават никой не разбра. От прочита на стратегията става ясно, че въпросните организации и българските експерти-стратези познават слабо проблемите, които вълнуват българите зад граница. А те са добре известни и редовно се отразяват в българските медии в чужбина: рекетьорско законодателство, безумна бюрокрация, високи цени на консулските услуги и ниска култура на обслужване.Тези проблеми ще почакат. Реверансите към българите в чужбина започват и свършват с предизборните периоди. Хубав пример е сайтът www.bulgaria.bg, създаден по инициатива на бившия външен министър Соломон Паси преди изборите през 2005 г. за сумата от 300 000 лв. (така поне се похвали Паси). На него можеше да се намери същата информация като на страницата на Външно за адресите и работното време на посолствата ни. Можеше, защото сайтът мистериозно изчезна и сега този адрес сочи към страницата на МВнР.
Така 300 000 лв. на данъкоплатците се превърнаха в едно име на домейн. Предричам подобен финал и за актуалната стратегия. В нея има куп хубави, но мъгляви пожелания. За сметка на това предвидените харчове са съвсем конкретни. Ефектът от тях засега е ясен само за кохортата чиновници, която ще ги администрира. Защото фондовете, трудовите борси и т.н., предназначени за българите в Европа, САЩ и другаде по света, няма как да се осъществят без директори, управителни съвети и приближени фирми, които да усвоят бъдещите обществени поръчки.Не видяхме допитване до българските граждани в чужбина за това как предпочитат държавата да им подава мед и масло. Може би защото знаят, че популистките балкански номера няма да минат. Рискувам да формулирам евентуалния отговор, който биха получили:
държавата първо да си прибере досадното жило
Ето няколко примера, които читателите от чужбина ще припознаят:Данъчен рекет: Години наред държавата се опитваше да ужили българите в чужбина със здравните осигуровки. Обещанията на Масларова и Станишев да се намесят си останаха обещания. Намеси се опозицията, а българите в чужбина "убедиха" депутатите от тройната коалиция, като им задръстиха телефоните с гневни SMS-и. За сметка на това данъчните продължават да щавят с двоен данък моряците, които работят под чужд флаг. И изобщо всеки повод да се поостриже българинът от чужбина е добре дошъл.Цени в консулствата: Идвате, да речем, от провинцията в столицата за елементарна услуга в българското консулство - нотариална заверка на пълномощно. Предлагат ви я срещу 30 евро за 10 дни или за 60 евро веднага. Какво избирате? Сроковете на т.нар. услуги за издаване на документи за самоличност няма да коментирам. Само ще спомена, че ви продават с 200% надценка формуляри за заявления за паспорт, които трябва да са безплатни.Печални поводи: Преди месец в европейска страна почина детенце, дошло с родителите си на лечение. Българското консулство си свърши акуратно административната работа за репатрирането. Но питате ли откъде нещастните родители взеха пари за транспорт? От пожертвования и дарения от частни фирми и асоциации. А би било добре да има фонд, от който държавата да отпуска експресен безлихвен заем за такива екстремни случаи. За такъв фонд българите в чужбина ще гласуват с две ръце и ще сложат нещо в него. Може и на принципа на застраховката да е, но да се решава проблемът тук и сега, както правят американските легации.
Радостни поводи: Ражда ви се дете. Искате да го направите български гражданин. В посолството ви посреща намусен чиновник с "Ми то кво доказва, че детето е българин?". Размахвате паспорта и го съветвате с няколко цитата от основния закон. Издават ви "бебешки пасаван", но той е само началото на епопеята, която задължително минава през България. За там си предвидете поне месец отпуск. Като съберете и подадете всички документи, чакате 10-15 дни, за да "въведат ЕГН-то в компютъра". Чак след това можете да извадите паспорт. А без паспорт или без друго гражданство, придружено със съответния документ, детето няма да го пуснат да излезе от страната.
Избори: Няма дистанционен вот, няма електронно гласуване. Няма и изборни секции, ако не са се регистрирали достатъчно граждани. Активната регистрация за изборите вече е факт за българите в чужбина. Отписването от България обаче не е. Лично аз проверих на сайта на ГРАО през 2005 г. и въпреки че се бях записал да гласувам в Париж, не бях отписан от избирателната секция в България. Колко му е някой от избирателната комисия да ми тури парафа като гласувал там. И така да отчетат още 500 000 души.
Решение на повечето въпроси има. Като начало трябва да се премахне задължителният постоянен адрес в България и всеки да може да получава административни услуги по настоящия - било в Австралия или в Аврен. Скъпо щяло да бъде? Ще си платим! Не щем безплатен обяд от държавата, защото не се знае колко ще ни струва впоследствие. Най-добре е да се използва електронна комуникация. А ако не може, нека всеки, който е в чужбина, да си плаща извънредните пощенски разходи за обслужването, което може да извършва и частен пощенски оператор. Във всички случаи ще излезе по-евтино, отколкото да ви пратят важно писмо на адрес в България, на който никой не живее.
Като стана дума за пари - намират се хора, които надават вой, че българите в чужбина не трябвало да гласуват, защото не плащали данъци в България. Как така щели те да решават кой да управлява! Погледнете колко милиарда идват от тях в страната. Умножете ги по две и даже по три, защото това са официални суми (преводи по банков път). А сега приспаднете 20% ДДС, което отива в бюджета и оттам в бюджетния излишък. Няма да сте далеч от цялата сума на излишъка. Ако се направи специален фонд за българите в чужбина с отделна администрация, първата му инвестиция ще е в много и продължителни пътувания на отговорниците по света - да се запознаят на място с проблемите на общностите, да координират...
Знаем как стават тези неща от печалния опит с един друг фонд за чужбина - за лечението на деца. На сайта www.save-darina.org можете да прочетете колко дни се чака за отпускане на средства. Ако родителите не се мобилизират за събиране на дарения, чакането може да се окаже по-дълго от живота на дечицата. А средствата така и не се усвояват докрай. Печален е опитът и с европейските фондове. Ако правителството все пак реши да налива пари във фонд за българите в чужбина, ще е нужен нещо като емигрантски ОЛАФ и специален софтуер за контрол. Иначе може да не остане дори лесно запомнящо се име на домейн.
