29 Octobre 2006

На 12 октомври ЦИК оповести броя на секциите за гласуване в чужбина на предстоящите президентски избори. Създават се 144 секционни избирателни комисии в 49 държави. В сравнение с парламентарните избори през 2005 г., секциите са с 200 по-малко.
Най-много заявления за гласуване са получени от Турция - 9000, следват САЩ 800, Франция 550, Русия 500 и Испания с 450.
Прави впечатление изключително добрата позиция на Франция, страна, в която живеят много по-малко българи отколкото в САЩ, Русия, Испания, Германия, Италия и Великобритания. Тогава е имало 344 секции в 72 държави. Основна причина за това е промяна в Закона за избор на президент и вицепрезидент, където се казва, че за да бъде създадена секция в чужбина, трябва минимум 100 души да подадат заявления за гласуване докато преди е трябвало само 20 души да направят това. Това съобщи председателят на ведомствената избирателна комисия за провеждане на изборите в чужбина Илия Кръстелников пред агенция Фокус.

Най-много заявления са получени от Турция - 9000, следват САЩ 800, Франция 550, Русия 500 и Испания с 450.

Прави впечатление изключително добрата позиция на Франция, страна, в която живеят много по-малко българи отколкото в САЩ, Русия, Испания, Германия, Италия и Великобритания. Факт е, че посолството на България във Франция даде своевременно информация за изборите и процедурата за подаване на заявления, която бе разпространена от многобройните българо-френски асоциации, асоциацията на българските студенти във Франция и вестник Парижки Вести. Но тази информация бе разпространена и в други страни без видим резултат.

Причините за неочаквания успех на акцията със заявленията във Франция трябва да потърсим в тълкуването на закона за избор на президент. В него се казва единствено, че желание за гласуване се изразява "чрез писмено заявление, съдържащо: името, мястото и датата на раждане, единния граждански номер, серията и номера на паспорта."

С Решение N 19 от 23 август 2006, Централната избирателна комисия въвежда условие за собственоръчен подпис на заявленията. ЦИК се позовава на член 41 ал. 8 от Закона за избиране на народни представители, където е дефинирано, че заявленията се подават "в писмена форма (саморъчно подписано заявление, подадено лично или чрез писмо, телеграма или по друг начин, до посолството на Република България или консулската служба за съответната държава)".

Като оставим настрана загадката как саморъчно подписаните заявления минават по телеграма, очевидно те могат да бъдат подадени в най-разпространената днес форма на "другия начин", а именно като сканирани документи прикачени в електронна поща.

Един бърз поглед върху информацията на уеб страниците на мисиите ни в чужбина показва, че инструкциите на ЦИК не са интерпретирани еднозначно.

В Русия заявленията "се подписават собственоръчно и се депозират в консулството". Липсва информация как именно се депозират и сънародниците ни могат да изтълкуват това като повод за разходка до най-близкото ни консулство.

В Германия уточняват, че заявленията могат да се пратят по електронна поща във формат TIF, PDF или JPEG, но "не е възможно да се запишете по телефона, именно поради задължителното условие заявлението да е подписано".

Подобни са инструкциите на мисиите ни в САЩ и Испания.

В Париж правилно са отчели, че изборите са президентски, а не за народни представители и в пълно съответствие със закона дадоха възможност да се подава заявление през електронен формуляр на страницата на посолството без да се изисква собственоръчен подпис.

Този авангарден french touch доведе до рекорден брой желаещи да гласуват. В същото време за пореден път се поставя въпроса за необходимостта от точно дефиниран и съвременен изборен закон, който да изключи възможността за бюрократични поднормативни актове, препятстващи избирателя да упражни суверенното си конституционно право на глас. Отделно в такъв закон трябва да се отчете факта, че една осма от потенциалните български избиратели живее в чужбина.

В разрез с решението на ЦИК, френската ни мисия показа недвусмислено какъв е удобният и ефикасен начин за общуване с пръснатата ни диаспора и заслужава сатисфецит от гражданите.

От опита могат да се поучат шефовете във Външно, чийто сайт за дипломатическите ни мисии в чужбина www.bulgaria.bg е в абсолютен застой. Потърсете там ключовата дума "избори" и ще видите, че няма нито един резултат. А този портал, който струваше на българския данъкоплатец 300000 лв, спокойно би могъл да бъде платформа за приемане на заявления по електронен път.

Можем само да гадаем колко наши сънародници биха заявили желание да гласуват ако не се искаше да го правят със собственоръчно подписан документ и колко от тези 200 секции нямаше да бъдат елиминирани, най-вече в страните с развита интернет комуникация.

За щастие, българите в чужбина, които могат да се придвижат до някоя от откритите 114 секции в изборния ден могат да гласуват независимо от това дали имат подадено заявление в консулството. Те ще бъде вписани в допълнителен избирателен списък.


Формулярът на сайта на българското посолство в Париж:
http://www.amb-bulgarie.fr/izbori2006.php#zayavlenie