Граници без репортери (и без тоалетни)

19 Avril 2010

Първата табела за София на магистралата преди Ниш предизвика ръкопляскания сред пътниците на претъпкания автобус от Брюксел. След тридневно напразно чакане на "вулканизиран" полет и 30 часа клатене по европейските пътища, пасажерите възнаградиха с аплодисменти най-вече собственото си търпение и издържливост. 

Този път публиката в автобуса беше подбрана. Сред обичайните заподозрени се мяркаха еврочиновници, висши управленски кадри и дори няколко репортери. Все хора, които при нормални условия биха преминали от Градина в Калотина с автомобил, без да видят как минават границата клиентите на автобусните компании.

Сръбската страна на границата не крие изненади. Граничният полицай се качва в автобуса, прибира паспортите и след 10 мин ги връща. През това време митничарите оглеждат багажното отделение. Процедурата от спирането до тръгването на автобуса отнема общо 13 мин. 

По същия начин работят и унгарските граничари на предишната, унгарско-сръбска граница, където се излиза от зоната Шенген. При българските обаче не е така. При тях измъчените пътници идват на крака в дъжд и пек, влизат в една временна постройка, редят се на опашка на гишето и минават един по един. След като се изредят всички, чакат вън на дъжда митническа проверка. Ако митничарите не са много усърдни процедурата отнема около 20 минути. 

На въпроса защо се действа по този начин граничният полицай отговори, че такива били изискванията по Шенген. Наскоро инсталирали и будката с гишетата.

Добре е да се прегледат тези изисквания конкретно за България, за да се види дали те не са специфични и леко дискриминационни. 

Няма никаква логика в Унгария, страна от Шенген, полицаят да идва на крака при пътника, а в България, страна извън Шенген пътникът да отива на крака при полицая. 

И докато се преглеждат условията за шенгенските граници не е зле да се допише под линия изискване на границата да има тоалетна. Защото такава на Калотина и до ден днешен няма. 

"Тук е малко измислена история" - коментира шофьорът на автобуса махайки с ръка към мястото, където преди имало химически тоалетни, но после ги махнали. От мястото, на което е застанал жестът му е адресиран към територията, започваща от граничната бариера на изток.

Да ме прощават важните дами и господа, които ме придружаваха в автобуса, но те също знаят, че малката нужда въобще не е измислена история след 4 часа път с автобус, за разлика от прекалено измислените шенгенски дивотии.