03 Juin 2010
Изненадващата оставка на германския президент Хорст Кьолер породи вихър от коментари за ролята на блогосферата в публичния живот.
Работата е там, че никой не обръща внимание на фразата на Кьолер за немското военно присъствие в Афганистан в интервю от 22 май, докато блогърът Йонас Шайбе не започва да бомбардира медиите с въпроса защо отделят толкова малко внимание на декларациите на Кьолер.
Много други блогъри се включват като цитират блога на Шайбе, без да подозират каква буря ще последва.
Днес не е пресилено да се твърди, че в зародиша на бурята, довела до оставката на германския президент е един блогър с 1000 читателя месечно.
Подобно нещо се случи преди година и половина в България, когато блогосферата се взриви от коментари за бракониерския лов на Георги Първанов в Узбекистан.
Сравнението обаче е дотук. Нито една голяма българска медия не се ангажира да проведе собствено разследване на този безпрецендентен за един европейски президент акт.
Разследване проведе и излъчи, както в доброто старо време на комунизма, радио "Свобода". И също както в доброто старо време на "Работническо дело" нито една голяма българска медия не го цитира и не му обръща внимание.
Да не говорим пък за оставка на президента Георги Първанов, който директно е уличен в лъжа от това разследване, публикувано също и на сайта Фергана.РУ.
Сравнението на двата случая показва, че макар и направилo своя "цивилизационен избор" в посока към Европа, българското общество не е преминало докрай цивилизационния подбор, който води до някакви минимални стандарти за прозрачност, независимост на медиите и морал на политиците.
За съжаление само с избор не става, трябва и някакво усилие, за да се прескочи мрачната цивилизационна бездна, от която лъха на социалистическа плесен и кубадинска наглост.
Някои очакват това усилие да направят електронните и печатни медии като коректив и опонент на непрозрачната власт. Те обаче рапортуват на властта, че всичко им е наред и са много доволни от нея.
Като коректив остават само блогърите и броящи се на пръсти онлайн издания. За щастие и в малка България има такива, които имат по 1000 посещения и повече дори на ден. И по всичко личи, че в такава медийна среда посещенията им няма да намаляват.
