02 Avril 2010
На България и върви на духовити икономически министри. Петър Димитров създаде цял фолклор с изказванията си, че сме догонили Дания и други нелепици. Но и сегашният не пропуска да припомни известния и твърде двусмислен предизборен лозунг "Икономиката, глупако!".
"Когато всички страдат, всички трябва да страдат", така Трайчо Трайков коментира разпореждането на премиера за заплатите на държавните служители. И веднага след това замина да страда... в Мексико на 12-я Международен енергиен форум в Канкун. Многострадалната му съпруга го придружава.
Няма да е зле страдалецът Трайчо да обясни като се върне колко е струвал на данъкоплатците този воаяж и какви конкретни краткосрочни и дългосрочни ползи да очакваме от него. Ако някой не е разбрал, страданията са заради кризата, която е финансова и икономическа. След като икономическият ни министър може да се вдигне на другия край на света докато правителство, синдикати и работодатели се потят над спасителни антикризисни мерки, значи той не е особено нужен за спасението и може да си трае в ъгъла, или на някой мексикански плаж.
А може и просто без него, ако се окаже истина, че в договора с Атомекспортстрой за АЕЦ "Белене", който изтече вчера няма записани стотици милиони за неустойки, а всичко подлежи на арбитраж. В такъв случай министърът ще се окаже просто един лъжец на служба у ядреното лоби, а крилатата му фраза за страданието ще придобие особено зловещо двусмислие за бъдещите поколения, които ще плащат за безумната ядрена авантюра.
Има и по-черен сценарий. Например, възможно ли е цел на мексиканския воаяж на Трайков да е подписване на нов анекс към договора с руснаците? Както наскоро стана ясно, дискретните анекси в енергийните договори са важен механизъм в източването на държавен ресурс за стотици милиони евро.
Във всички случаи министърът, а и началникът му, дължат някакво обяснение.
И за Мексико, и за "Белене"!


Commentaires
S’abonner au flux RSS pour les commentaires de cet article.