16 Décembre 2008

Но и дивото зове, даже твърде силно. От една година цялата държавна машина и васалните й медии излъчват реклама-зов на дивата путинска и каримовска Азия - люлка на робията и развъдник на примирени с неправдите мужици.

Годината протече изключително успешно за рекламодателя: заробващи енергийни договори, бенефис на Кобзон в НДК, неопределен брой държавни визити в Москва, та чак и в диктаторски Узбекистан.

Офертата на азиатите е от векове изпитана и ясна. За мужиците - евтин чеснов салам, за послушната интелигенция - шпек и луканка, а за непослушната кнут* (или чук). За патрициите хайвер и царски лов, а за нискочелите им преторианци - огризки от трапезата и правото да се гаврят с потребителите на салама. Стабилността на системата зависи от дозирането на последното право така, че да не стане революционна ситуация. Адептите на чесновия и на шпека наричат това "сигурност".

Тази хармонична идилия все още има към милион и половина привърженици в България. След като 45 години пяха химни на саламодателя и писаха един за друг доноси, взе че ги споходи свободата. Те, обаче, не я пожелаха, докараха на власт същите патриции и провалиха бъдещето на две поколения свободни хора. Сега напразно очакват от тях да ги нахранят с нещо по-блажно от сух краещник. Защото се оказа, че само с химни и доноси не ставало. Трябвало също и да се работи, за да има кренвирши от месо, а не от рога и копита.

Но най-лошото е, че ако преживеят зимата (след като патрициите овършеят за пореден път мизерните им спестявания), проазиатите пак ще излязат да гласуват. Някои, тласкани от стокхолмски синдром, ще гласуват за комунистите. Други ще си дадат вота под натиска на аналния импулс, който не отшумява с климактериума. Този импулс повелява подсъзнателно да се оставиш да те "оправя" някой, който се пъчи като силен и всезнаещ. В България такива "бащици" има двама, Борисов и Сидеров. И двамата имат за модел на политик Путин, та даже и Хитлер, а пъпната им връв към кагебистката олигархия в Москва още кърви.

Добрата новина е, че брожението сред нормалните набира сила и това се видя на вътрешните избори на СДС. Най-нормалният, млад, необременен с досие и чист откъм корупционна аура кандидат се класира пръв с голяма преднина.

Окуражаващ е също фактът, че патрициите съзряха в него реална опасност и насъскаха копоите си да го плюят в интернет пространството. Ето какви "аргументи" могат да се прочетат против Мартин Димитров из форумите :

- бил млад, нямал опит;
- не бил ходил войник;
- работил за Сорос (в Института по пазарна икономика);
- търкал пейките в парламента два мандата;
- не бил спал с жена (sic.);
- носел очила;
- бил човек на Иван Костов;

И най-страшният грях: бил протестант.

Виждате сами до каква низост и интелектуална мизерия са стигнали азиатите в своята безпомощност: от долни клевети и откровени лъжи (2-та мандата) до дежурното плашило Иван Костов, който е виновен за всичко в провалената държава България, и най-вече, че за 4 години успя да я обърне с лице на Запад.

Ако е вярно, че Мартин Димитров е негов човек, толкова по-добре. В перспектива това значи, че дясното обединение може да се случи и по нечии азиатски части може да остане отпечатък от истински син шут, вместо от милувките на единия или другия бащица, или на двамата.

Ще се спра подробно на последния и най-спряган аргумент на православните блюстители. Абсолютно съм убеден, че възмутените от протестантството на Мартин Димитров, които го обвиняват едва ли не в сектантство, са най-вулгарни безпринципни атеисти. Tакива биха продали майка си и баща си за повече луканка.

Но дори да бяха истински вярващи, като православен християнин бих им казал следното: кръст се носи заради принципите на Спасителя, заради свободата, която проповядва, а не заради БПЦ предвождана от доносник на ДС и нейния клир от брокери на архонтски звания.

От такива православни "пичове" смърди на сяра и робия. За единия салам те са готови да заплюят Караджата и да целуват краката на Караджич. Впрочем, техните духовни и материални ментори начело с Гоце почти го направиха по времето на омразния Костов.

Истинските християни, независимо от църквата им се познават по делата, по работата и по доверието, което им гласуват свободните хора.

Този път те или ще излязат да гласуват, или ще носят отговорност за връщането на България там, откъдето е тръгнала преди 1300 години - близо до архарските ловни полета на Гоце. 

Именно те - нормалните ще носят отговорност и ще чувстват вина. Азиатите, то се знае, не познават тази думичка отговорност, както не познават вкуса на вината, затъмнен от запаха** на долнопробните им мезета.

 

* кнут (рус.) - камшик

** запах (рус.) - миризма