25 Mars 2009

- Вие сте българин, нали? Познавам България. Преди години работих няколко месеца върху система за обществени поръчки  за правителството.

Събеседникът ми е висок мъж с очила, а сцената е коктейл след конференция по прилагане на отворения код в обществените услуги. Моят принос беше доклад за безплатните цифрови сертификати, или по-просто казано - електронни подписи.

- Интересно, тази система за поръчките още не е пусната официално, преди колко време я правихте – отговорих с искрено учудване.

- В края на 2000 година бяхме почти готови. Изцяло на линукс и с уеб базирани приложения. Разработката струваше към 300000 евро. После, дойде друго правителство и нов министър  с връзки в Майкрософт. Анулираха всичко и почнаха да разработват наново в уиндоуз среда – разясни той.

Обсъдихме колко милиона са дадени на Майкрософт само за лицензи, отделно забавянето с  четири години, непрозрачността и  замазването на корупционни практики.  След това темата се пренесе на електронното гласуване.

"Категорично съм против!" - гръмогласният професор по право едва не се задави с виното от възмущение. Като видя стреснатите ни погледи пред такова "дисидентско" изказване (все пак сме общност на отворения код), той омекна и мина на педагогически лад: "- Един от стълбовете на демокрацията е свободният избор. А за да е свободен, той трябва да е таен. Затова има тъмни стаички, в които човек до последно може да реши и да гласува друго. Как ще гарантирате тази тайна при електронно гласуване?" " - Да, но свободният избор предполага свободен човек" -репликирах аз. "Кой свободен човек би се съгласил да му надничат през рамото, докато гласува? Вие нали се оглеждате на банкомат и сам пазите тайната на пин кода си?" Оттук-нататък спорът се развихри не на шега...

Оттогава няколко пъти участвам във форумни дебати за електронно гласуване, чийто привърженик съм въпреки професорския аргумент. Не пропускам, обаче, да го изтъкна и всеки път отбелязвам, че неговата правна издържаност не вдъхновява опонентите. Те се хващат за съвсем други неща, които в сравнение с аргумента за тайната на вота изглеждат несериозни:

-       "Народът няма компютри и достъп до интернет." - Ех този "народ", все трябва някой да мисли вместо него.  А дали така са мислили, когато са въвеждали номера на бърза помощ, при положение, че голяма част от "народа" е нямал телефон ?  Впрочем, напоследък "народът" се изхитри, накупи си компютри и се включва масово в Мрежата.

-       "Хакери ще манипулират вота" - Борбата с хакерите е сериозна работа и изисква надеждна система за сигурност.  Което се и прави. Системите за електронно гласуване се прилагат в много страни и досега няма прецедент със сериозен  хакерски пробив, довел до масово изкривяване на вота.

-       "ДПС ще си вдигнат още повече резултата, защото ще им се улесни работата"  - Не, няма да им се улесни работата, защото за да си получи паролите всяка електорална единица трябва да иде до пощата и да вземе препоръчано писмо. По-лесно е да закараш електората до урната в деня на избори, нали?

-       "Ами то хубаво, ама пак в последния момент решаваме и няма да има време да го въведем" - Така ли? А откъде знаете колко време е нужно? Някакви разчети имате ли? Защо не послушате специалистите от ГРАО, които твърдят, че имат готовност?

Любопитно са протекли дебатите върху предложението за електронно гласуване в Комисията по изборното законодателство. Самото влизане на предложенията за обсъждане е вече прогрес, защото първият законопроект е депозиран през 2004 г., вторият през 2005. Оттогава, до третото, подобрено и допълнено предложение на същия текст, изработен от проф. Михаил Константинов и внесен от групата на ОДС на 6-ти март сме свидетели на пълно пасуване на законодателя.

Преди няколко месеца депутатът от Атака Павел Шопов предизвика бурен смях по време на обсъждането на законопроекта за качване на Държавен Вестник в интернет. Той обвини Мартин Димитров в лобиране за интернет и даже го призова "да декларирате връзка с хората в България, които са носители на Интернет, които са субектите на Интернет."

Миналият петък при обсъждането на предложението за електронно гласуване, представителите на БСП предпочетоха да пасуват и се въздържаха. Същото направи ДПС и така предложението беше отхвърлено. Вероятно не са гласували против, за да не им се наложи да обясняват после защо са против "носителите" и "субектите" на електронното гласуване, каквито вероятно са и техните деца.

Друг знак за еволюция на мисленето в тази област е изказването на министър Василев, че "българинът е узрял за електронно гласуване". Но хайде да не е сега, на тези избори, а на следващите, предлага жълтата партия.

Вероятно и Майкрософт е "узрял" с нужния софтуер, за да ни го продаде? И през лелеяния следващ мандат, който тристранната коалиция се гласи да спечели с купените гласове на бумажно гласуващите,  Николай Василев ще внедри ударно за 4 години система за електронно гласуване, която може да се направи за един месец срещу 300000 евро? Цитирам тази цифра, защото толкова струва (при най-разбойнически цени) инфраструктурата, която е нужна за да обработи гласоподаването в нашата малка република.

Публикувано в сайта на вестник "Капитал"