Добре дошли в моя сайт. Казвам се Атанас Чобанов.
Живея във Франция и работя в CNRS като компютърен лингвист.
Занимавам се също с журналистика и с обществена дейност.
"Страшно за нас, страшно за държавата" - не кой да е, а бившият вътрешен министър Румен Петков коментира така гръмогласно операцията "Октопод", при която беше задържан с тежки обвинения Алексей Петров - Трактора. Петков обвини Станишев и поиска оставката му, защото като министър-председател е бил пряко отговорен за ДАНС, където беше назначен за съветник разкритият агент Алексей Петров.
Явно след българското правосъдие, което "прогледна" в делото "Борилски" е дошъл и редът на Петков да "прогледне" що за човек е агент Петров, който го канеше на свой терен за срещи с организирани бандити като братята Галеви.
Преди две години Петков се възмути, че генерал Ваньо Танов разкрил "самоличността на един офицер на прикритие, който аз съм наследил в министерството и който е работил с министри преди мен и е бил отличаван за добрата си работа в полза на държавата." Похваленият от Петков офицер е същият този Петров - Трактора, заради когото днес Петков - Запалката твърди, че е "страшно за нас, страшно за държавата".
Че е "страшно за държавата" разбрахме от скандала, който се разрази около Петков през пролетта на 2008. Тогава Ваньо Танов изнесе данни пред Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, че министър Петков е възпрепятствал разработки за контрабанда на винпром "Пещера", фирма, известна като спонсор на БСП и Георги Първанов - Гоце.
Защо разследванията за огромни злоупотреби срещу винпром "Пещера не са дали разултати до този момент, въпреки назначаването на ген. Танов за шеф на митниците е отделен и много важен въпрос, който очевидно е свързан със странния факт, че никой не притеснява Петков - Запалката.
Той е толкова уверен в себе си, че след като световните медии го цитираха да казва, че желае да удря "през устата и през пръстите и през всички части на тялото" немския разследващ журналист Юрген Рот, Петков заведе срещу журналиста дело за клевета.
Така че страховете за държавата са основателни и днес, докато не стане наистина страшно за тях: Запалката, Дъбката, Пещаците и другите лица с прякори изнесени в секретни справки и стенограми през пролетта на 2008 година, доста преди да гръмнат скандалите с ДАНС, Галерия и Алексей Петров - Трактора.
И, естествено, докато не стане наистина страшно за ТИМ, при чието споменаване храбрият ни министър-председател се фръцва обидено и отбягва камерите, а Цветан Цветанов наивно пита що за фирма е това. Е, не е фирма за дамски чорапи, макар че има и такава.
П.С. Тази статия беше публикувана в kafene.net вечерта на 10 февруари. Сутринта на 11 февруари беше препечатана в сайта actualno.com в рубриката Гледна точка. В ранния следобед на 11 февруари статията изчезна от рубрикатаГледна точка на actualno.com, но все още може да се види в кеша на Google.
"Подсъдимите не са в залата, защото са аварирали с кола някъде край Търговище" - съобщи председателят на съдебния състав Милчо Ванев. "Не съм казвал, че е край Търговище, а някъде по пътя между Варна и Търново" - уточни адвокат Юлиян Георгиев.
Тези реплики се чуха в зала номер 10 на Великотърновския апелативен съд към 14ч на 4-ти февруари. 6 часа по-късно Милчо Ванев зачете присъдата - виновни и огласи наказанието от 19 години затвор за Георги Желязков и 17 години за Стоян Стоичков, за жестокото убийство на студента Мартин Борилски през 2000 г. в Париж.
"Няма да коментирам сега..." - започна Ванев след като изчете присъдата, но в този момент получи сигнал от съдия Петя Стоянова и се сети, че нещо е пропуснал. След което прочете служебното решение на съда да промени мярката за неотклонение на двамата осъдени от парична гаранция в задържане под стража.
Ако в този момент осъдените Желязков и Стоичков бяха в залата, белезниците щяха да щракнат и те да бъдат изведени пред камерите на националните телевизии.
Веднага след като съдия Ванев спря да чете адвокат Ина Лулчева се опита да внесе касационна жалба, която не бе приета, тъй като работния ден на деловодството беше приключил. Малко по-късно пред камерите Лулчева обясни, че са имали информация за натиск над съда и са подготвили жалбата предварително.
"В тази светлина ли трябва да разглеждаме аварията на осъдените?" - попита колега от групата журналисти, наобиколили адвокатката. На този въпрос Лулчева не отговори, врътна се и си тръгна.
"Притеснява ме!" - отговори лаконично съдия Ванов на въпроса не се ли притеснява, че подсъдимите може да се укрият след като не са дошли да чуят присъдата си.
Чак два дни по-късно се запритесниха всички правоохранителни служби, а Желязков и Стоичков бяха обявени за национално издирване. В медиите заваляха хипотези за местонахождението им. Къде ли се крият двамата осъдени? В Турция, Нова Зеландия, Южна Африка или... в центъра на Варна под закрилата на групировката ТИМ, чийто адвокат е бащата на Желязков?
Изказа се и френският посланик Етиен дьо Понсен, според когото във Франция не може ей така да изчезнат осъдените. Ако дьо Понсен не беше дипломат може би щеше да разясни няколко подробности. Например, че във Франция търсенето на осъдените щеше да започне веднага след огласяването на присъдата. Още през нощта на 4-ти срещу 5-ти щеше да бъде изискана цялата информация за инциденти и аварии по пътя Варна - В. Търново, а дежурният съдия щеше да пусне СРС, така че всички разговори проведени от Желязков-баща, от други близки и роднини на осъдените, както и от адвокатите им щяха да бъдат проверени, проследени по движението на клетките и локализирани.
Такива са рутинните мерки при бягство на осъден за тежко престъпление, които би предприела френската полиция, която по думите на адвокатите на убийците била "немарлива" и "непрецизна".
Отделно от това, при такъв голям обществен интерес медиите биха нападнали настойчиво адвокатите с въпроси откъде имат информация за изхода на процеса и дали не са предупредили осъдените да не се явяват, за да не бъдат арестувани.
Тези неща не се случват у нас, за съжаление, или се случват като на забавен филм, оставяйки на престъпниците предостатъчно време да се укрият. Факсът със съдебното постановление е изпратен до областното звено охрана във Варна на другия ден, 5-ти февруари към 10 ч., а не вечерта на 4-ти след произнасянето на присъдата и мярката за неотклонение, въпреки, че на думи тя влиза в действие "незабавно". Цитирам присъдата:
Съдът се занима служебно с мярката за неотклонение, тъй като има такова задължение по чл.309 НПК.
С оглед постановената присъда, МН и на двамата подсъдими следва да бъдат изменни в по-тежки такива, а именно в парична гаранция в размер на две хиляди лева, в задържане под стража. Удостоверенията с които е внесена гаранцията да се върнат на лицето, което внесло сумата.
Водени от горното на основание чл.309, ал.1 от НПК съдът определи изменява МН на подс. ГБЖ. и САС. от парична гаранция в задържане под стража.
Препис от настоящото определение да се изпрати незабавно на нач. на областно звено съдебна охрана гр. Варна за изпълнение. ГБЖ и САС да бъдат преведени в затвора в гр. Варна
Определението не поделжи на обжалване или протестиране по отношение на мярката за неотклонение.
На практика държавата се забави най-малко 12 часа да търси убийците на Борилски. И потретвам: в продължение на най-малко 12 часа никой в държавата не издирваше убийците Желязков и Стоичков.
Освен с помощ от адвокатите си, които са закриляни от адвокатската тайна, последните разполагат също така с професионална помощ и логистика организирана от бившия офицер от Държавна сигурност и бивш заместник-шеф на варненското следствие Борислав Желязков, бащата на осъденият Георги Желязков.
Той напълно легално може да бъде ятак на сина си, тъй като от него властите не могат да търсят отговорност за съучастие. Член 294. ал 3 от НК освобождава от отговорност "съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи", когато те им помагат за осуетяване на наказателно преследване спрямо тях.
Но има и други ятаци, които носят отговорност. Господинът на видеото вляво присъства на цялото дело на 4-ти февруари във Велико Търново. Представители на местните медии предупредиха дискретно столичните си колеги, че са го виждали и на предишните дела и подозират, че е съгледвач на Желязков.
Наблюденията ми потвърдиха тези подозрения. Господинът с очилата дума не обели цял ден, но много майсторски се присламчваше в гръб и слухтеше какво си говорят журналистите и адвоката на обвинението. На два пъти ми се наложи да се отвръщам и да прикривам телефона си, за да не прочете какви смс-и изпращам и получавам.
Затова моля да разпространите това видео и ако имате някаква информация кой е този господин да го напишете в коментар.
Търсачката Krasyo.net ще работи и на новото устройство АйПед (iPad) представено вчера от Apple. Вече има работещ прототип на програмата АйКрасьо, която най-вероятно ще е първото българско приложение с етикет iPad ready ако бъде одобрено от Apple и включено в библиотеката за приложения AppStore
Приложението ще е напълно безплатно.
Вижте видео с работещото приложение в симулатора за iPad.
Цветан Цветанов "ходи с багер, копае и вади трупове", така описа Бойко Борисов пред спонсорите си от фондация "Кондрад Аденауер" успехите на правителството в борбата с организираната престъпност. Борисов смята, че ако бандитите "пропеят" в ареста и посочат мястото с трупа, това е равносилно на "разкриване на поръчкови убийства".
Според официалната информация на МВР изкопаните трупове са на помощници на бандата за отвличания "Наглите", които са отстранени, за да не "пропеят". Труповете са закопани, за да не бъдат открити и да не се вдига шум.
Убийствата, заради които България е сочена с пръст като страна на мафията имат различен почерк. Килърите убиват в центъра на София на оживено място, даже под носа на институциите, както се случи с Боби Цанков. Престъпниците очевидно нямат нищо против трупът на жертвата им да бъде открит веднага и да се чуе ако може по цял свят, че в България е извършено поредното поръчково убийство.
Засега ексхуматорите с ескаватори от МВР имат известни успехи - тръгвайки от престъпник, намират труп.
Само че, драги ми Уотсън, за да се разкрие истинско поръчково убийство се иска точно обратното - тръгвайки от труп да намериш престъпник.
Историята с Желева ще остави траен горчив вкус на поражение в европейската десница. Тук там западните политически коментатори започнаха да задават логичния въпрос защо изобщо се стигна до номинацията на Румяна Желева, след като премиерът Борисов е имал и по-сериозни кандидатури.
Интересен отговор дава един от най-авторитетните коментатори на българския политически живот Иво Инджев в блога си ivo.bg В анализа си за провала на Желева той намеква, че както номинацията, така и развихрилият се скандал напомнят за активно мероприятие на бившите комунистически тайни служби, което има за цел да всее разкол в евроинституциите. Спор няма, че целта е постигната.
Това предположение може да се доразвие в нещо като конспиративна теория, една от многото, които се появиха в пресата след резкия обрат в позицията на европейската десница и оттеглянето на Желева.
Технологията на мероприятието е следната: в ЕП се вкарва български политик, който се представя за десен, в случая това е Желева. Тя печели доверие, издига се бързо до зам-председател на ЕНП и става кандидат за еврокомисар.
В българското общество се е натрупал "тежък дефицит на справедливост", така коментира "Дневник" в началото на годината резултатите от изследването на Алфа рисърч, според които най-масовото очакване е през новата 2010 да се случи "изправяне пред съда на извършителите на злоупотреби и престъпления".
Казват, че прогнози и пожелания за новата година се правят до края на януари. Уверено може да се направи прогноза, че дефицитът на справедливост няма да олекне през тази година. Ясен сигнал за това е поведението на властта, която пред очевидните факти за нарушения в декларациите и конфликтите на интереси на бившия външен министър Румяна Желева твърди упорито, че тя е оневинена, а името и е изчистено.
Добре дошли в моя сайт. Казвам се Атанас Чобанов.
Текстове
