Културното наследство в риск

Да си поговорим? Заповядайте в чата, на Skype: parisvesti, ICQ 4261791,

Facebook

или използвайте коментарите към статиите.


Статии

Новината, че прокуратурата се е сезирала от медийна публикация за готвено покушение срещу журналиста Иво Инджев е значителна. Определено по-значителна от новините за готвените или осъществени покушения срещу пишещи събратя, които през последните години станаха баналност.

Припомням за кой ли път срамния списък на покушенията и реални заплахи за покушения срещу журналисти:

- взривът пред апартамента на разследващия журналист от Нова Телевизия Васил Иванов;
- нападението с нож срещу Асен Йорданов за публикациите му във в-к Политика (онази преди Ирен Кръстева и Делян Пеевски) "Кръстоносният поход срещу Странджа";
- заплахата с киселина срещу Мария Николаева, съавтор на публикациите на Асен Йорданов;
- опитът за убийство с чукове и метални тръби на Огнян Стефанов.

Списъкът е срамен, защото нито поръчителите, нито извършителите на тези атентати срещу свободата на словото са разкрити. Възниква и въпросът дали изобщо са разследвани.

В края на управлението на Тройната коалиция голяма група журналисти отправи публичен призив до институциите да кажат какво става с разследванията по тези случаи. http://www.jga.bg/ Призивът беше подминат с презрително мълчание и от тогавашната и от сегашната власт.

Така че си е истинска новина когато заради една (макар и анонимна) публикация в медия за (планирано) покушение срещу журналист се сезира прокуратурата. Като правило публикациите в медиите за безобразия от голям обществен интерес съвсем не са достатъчни, за да се самосезира държавното обвинение. Медиите от своя страна не се престарават да подават сигнали до прокурорите и да следят движението им.

Разкритията на разследващата журналистика у нас, когато ги има, се използват като банан: вече обелен и поднесен на зрителя или читателя, който го консумира, а кората с отпечатъците на престъпника се изхвърля директно на бунището. Резултатът е, че всеки следващ скандал захлупва предишния и го изпраща в забвение и в медиен, и в правоохранителен смисъл. Някой може ли да си спомни за вкуса на предишния банан, който е изял и къде му е хвърлил кората? А на по-предишния?

Всъщност, инициативата на прокуратурата може да е похвално ново начало, но може и да не е. Подозренията, че става въпрос за някакво ченгесарско мероприятие, целящо да компрометира на автора на "Президент на РъБъ" са на кантар с надеждата, че има светлина в тунела. Светлина отпред, където са бъдещите, дай Боже предотвратени, опити за покушения срещу хората на словото.

Както подчертах по-горе, взирането назад към отминалите покушения срещу журналисти опира в безпрогледен мрак.

"В партия ГЕРБ имаме нови принципи, нови възгледи за прозрачност в
управлението" - заяви днес Лъчезар Иванов, подавайки оставка от
партийния си и парламентарния си пост. Той беше принуден на този ход
след като стана ясно, че е настоявал пред "Нова телевизия" да не
публикува репортаж за неговото протеже, митничаря Сергей Бранков.

Оставката е добре дошла за публичния имидж на ГЕРБ. Министър Цветанов
използва случая, за да порицае кокошкарската шуробаджанащина на Иванов
и едновременно да похвали "Лъчо" за разкаянието и оставката,
подчертавайки, че такова нещо "не се е случвало досега в българския
политически живот".

Изненадата от журналистическата дързост да се критикува водещ кадър на
ГЕРБ бързо се разсея след коментара на Бойко Борисов, че тя е
разрешена лично от него, шефа на Изпълнителната комисия на Партията,
който е и премиер и гарант за липсата на натиск над медиите в
България.

“Така че не само няма натиск върху медията, точно обратното – имат
санкцията от моя страна, от най-висшата инстанция на партията и на
правителството – да пуснат този материал“, каза Борисов.

В същата тази изпълнителна комисия на ГЕРБ, която трябва да обсъди
моралния казус и да приеме оставката на "Лъчо" заседава бургаският
кмет Димитър Николов. Преди месец разследване на mediapool показа, че
през 2002 той е участвал в мащабна схема за политическа корупция.
Според свидетели той уредил купуването на безценица по 7$ за квадратен
метър на 130 декара общинска земя край плажа "Корал".

Пет години по-късно, заедно със съдружниците си от "Победа АД" Димитър
Николов реализира милионни печалби от препродажбата на земята чрез
няколко свързани фирми. Кеширането е осъществено в края на 2007 г,
когато крайният купувач на земята "Ибердрола инмобилиария", заплаща
над 400 евро на квадрат за терените купени по 7$ от Николов и компания
срещу несбъднати инвестиционни намерения. По това време Димитър
Николов вече е в ГЕРБ и е избран за кмет на Бургас.

Разкритията за "комбината" между "синия" Димитър Николов и "червения"
Петко Арнаудов, извършена по времето на "жълтите" и с тяхното активно
участие бяха старателно премълчани от водещите медии. Вероятно защото
не са получили санкцията на Бойко Борисов, на най-висшата инстанция на
партията и на правителството "да пуснат този материал".

Все още не е късно да получат позволение, ако изобщо се престрашат да
го поискат. Експериментът ще е интересен най-малкото защото от
реакцията на Борисов ще стане ясно дали в "новите възгледи" на ГЕРБ
има повече съдържание отколкото в познатия рефрен за двойния аршин на
прехода:

 "За кокошка няма прошка,
за милиони няма закони".

Някои ще кажат, че не е голямо геройство да вадиш нож на умряло куче. В случая с БКП/БСП любителите на поговорки не са прави. Тези юнаци трябва да бъдат редовно проверявани дали мърдат - с нож, с чук и с киселина, за да не се завърнат, не дай Боже, на управленски позиции.

Осъдителната присъда на Марио Николов и неговата група е добър повод да припомним какво каза Сергей Станишев пред Ню Йорк Таймс на 16 октомври 2008 г.

BRUSSELS — Prime Minister Sergey Stanishev of Bulgaria pledged Thursday to donate any campaign contributions tainted by irregularities to charity after documents were turned over to prosecutors indicating that his party took money from people accused of being part of a criminal network.

That network, known as the Stoykov-Nikolov group, is at the center of a European Union investigation into development-aid fraud that provoked the authorities to cut off more than half a billion euros to Bulgaria, the poorest nation in the bloc....

http://www.nytimes.com/2008/10/16/world/europe/16iht-bulgaria.4.17028139.html

И така, имаме престъпници, имаме дарени от тях пари за касата на БСП, имаме обещанието черно на бяло на лидера на тази партия, че ще дари всеки лев дарен на партията, за който има съмнения, че е придобит с престъпна дейност.

В случая имаме не само съмнения, а пълната увереност на немското и българското правосъдие.

Станишев, върни парите и си признай, че сте банда негодници!



Уличеният с документи и факти в злоупотреби кмет на Царево произведе едно уникално прескомюнике, което заслучава подробен анализ.

Пълният текст на комюникето е достъпен на сайта на общината: http://www.tzarevo.net/

Бившият агент на ДС Петко Арнаудов (псевдоним "Иванов") започва с нападки към общинския съветник от СДС Людмил Николов:

П.А.: "В последно време основно занимание на г-н Николов е да залива медиите със собствените си фантазии и измислици за далавери на Царевския кмет. Увлечен в това си поведение, г-н Николов може би пропуска, че по този начин с грубите си и необосновани клевети вреди и на авторитета на самата община, в чието управление като съветник участва и той. "

Тук виждаме два класически прийома на псевдомедиите от комунистическата епоха:

1. Заклеймяват се като "фантазии" и "измислици" очевидните факти, че другарите са нагазили дълбоко в лука. Факт е, че не съветникът Людмил Николов, а екип от журналисти от Медияпул разследва по документи злоупотребите и далаверите на царевския кмет и ги доказа черно на бяло.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166339

2. Кметът Петко Арнаудов се идентифицира с общината и се притеснява за нейния авторитет. По същия начин комуноидите на Станишев и компания (към които принадлежи "Иванов") цвърчаха когато от Европа им казваха: "Крадци сте, спираме ви еврофондовете". "Нападат и унижават България" - отговаряха те, вместо да се засрамят. Но за всички беше ясно, че това е тяхното си унижение като некадърни и крадливи управляващи, а България може да предложи алтернатива.

П.А.: "Недопустимо е общината да бъде въвличана в разчистване на политически сметки в една партия като СДС. Споровете между нейните бивши и настоящи членове са техен проблем, но не и проблем на местната власт.”

Проблемът на местната власт е, че е влязла в политически сговор, за да реализира една ощетяваща общината сделка. И в този сговор са били общинари от БСП и СДС. За това свидетелства не кой да е, а бившият председател на общинския съвет Димо Иванов:

http://www.youtube.com/watch?v=qY8yxdwCbys

П.А.: "За сделката с "Витатур инвест" общината има ясно и категорично становище. Извършена е след решение на Общинския съвет и законоността е потвърдена от съда. В договорите по лично настояване на кмета са включени и уговорки за неустойки в случая, че купувачът инвеститор не изпълни задължението си за изграждане на хотелски комплекс и разкриване на работни места."

Ето тук, драги читатели е най-опашатата лъжа. Няма решение на Общински съвет за неустойки. В решението на ОС е записано черно на бяло: "Възлага на кмета на Община Царево да сключи договор за продажба на всеки един от гореспоменатите имоти след окончателното заплащане на продажната цена като включи в договора и горепосочените допълнителни условия, чието изпълнение да е основание за разваляне на договора."

Нищо, ама нищо не пише за никакви неустойки, както можете да се убедите сами от текста на решението на Общинския съвет тук:

http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5481056084046839042
http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5481056082434202258
http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5481056086830913810

Какво прави обаче Арнаудов?

1. Сключва веднага договори за продажба на 5% от терените, тоест, преди окончателното заплащане на продажната цена гласувана от Общински съвет.

2. Не включва клаузата за разваляне на договорите, а си измисля клаузи за неустойки, които не са гласувани от Общински съвет. 

Tова се вижда черно на бяло от договора за продажба на 5% от единия терен. Такива договори има 7 на брой, идентични, плюс един договор за цялата площ на един терен, или общо 8 договора:

http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5478653268759818978
http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5478653270534137330
http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5478653280845485570
http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5478653285438821634

Защо неустойки ли? Ами защото са удобно алиби. Печалбата от сделката се очаква да бъде и се оказва наистина огромна. Така заложените неустойки са малък процент от нея. Не е същото като разваляне на сделката и загуба на печалбата, нали? 

Сега кметът представя тези груби нарушения на волята на общинарите като голяма своя заслуга. "Лично настояване"! И това ако не е наглост, здраве му кажи.

Колкото до решението на съда, то се изчерпва с четири думи: "Майната му на закона". Произнесено е от състав на същия този ВАС, чиито зам-шефове уреждаха децата си с апартаменти на морето като крайно нуждаещи се. Законът е формален и определя срок от 1 месец за контрол на законността на сделките със земя от областния управител. Преди това кметът няма право да сключва договори. 

http://picasaweb.google.fr/parisvesti/GzuZzD#5482940408172016706

Петко Арнаудов е сключил договорите без да спази въпросния срок, но "съдът с жилищни нужди", който посрами цялата магистратска гилдия не вижда проблем в този факт. Срещу това удобно решение година по-късно Арнаудов дава на ВАС за смешни пари земя на първа линия в Лозенец, за да си построи хотел. 

П.А.: "Досега са платени доброволно неустойки от 165 хил. лв., което г-н Николов явно е пропуснал да провери в счетоводството на общината, може би от липса на време да клевети кмета и администрацията."

А къде беше до този момент кметът, та вече 4 години не завежда иск? Според договорите общината има да получава 8 x 10000 = 80000 лв/месечно. Или близо милион лева годишно! Почти 4 милиона лева от 2006 до днес. 

Отделно общината трябва да получи 350 000 лв. за неразкритите работни места. На фона на тези цифри 165 000 лв. "доброволно платени" е смешно оправдание. 

Впрочем, в името на истината трябва да се припомни, че съветникът Николов е задал въпрос за неустойките на редовна сесия на общинския съвет. Щом за кмета неудобните въпроси на опозицията са "клевети", здраве му кажи.

П.А.: "Инвеститорът е изградил за своя сметка канализация за отпадни води от къмпинга до с. Лозенец, която в края на годината ще бъде предадена безвъзмездно на общината. Това е добър пример за публично-частно партньорство. Времената се променят, сега никой не иска там да се строи хотелски комплекс. Ще предявим съдебен иск за остатъка от неустойките, а г-н Николов като съветник да помисли къде и за какво ще бъдат вложени парите."

Ето това е наистина христоматиен пример за добро публично-часто партньорство. Подаряваш златна земя на една фирма, която е нечестен инвеститор и нередовен платец. Всеки месец този "инвеститор" ти дължи неустойки. Но ти мълчиш докато не са те разкрили. А когато те разкрият го обявяваш за "добър" и в същото време се заканваш да предявиш към него съдебен иск за неустойките. Шизофренично, нали?

П.А.: "Сега имотите са собственост на испанската компания с държавно участие "Ибердрола", която също сътрудничи с общината и изгражда първо инфраструктурата. Пред завършване е ремонтът на помпената станция в с. Лозенец, изцяло финансиран от испанците. Пожелавам като кмет подобен стратегически инвеститор на всички общини".

Както показа разследването, Ибердрола е купила земите от "Витатур Инвест" по 400 евро на квадратен метър. Същите земи, които общината е продала по 7$ на кв/м. Не е ясно обаче дали испанците ще се задържат в района след като научат, че издадените от община Царево разрешения за строеж са нередовни и най-вероятно ги очаква съдбата на "Златна перла".

В последната фраза има и една интересна нова информация: в Ибердрола имало "държавно участие", предполагаме на испанската държава. Предстои да видим дали една уважавана компания, която инвестира в устойчиви и зелени технологии парите на испанските данъкоплатци ще се съгласи да се прочуе като партньор на един кмет нарушаващ законите и да бъде параван за имотната мафия, приватизирала на безценица общински земи с дейното участие на кмета Петко Арнаудов и на видни политици от НДСВ и ГЕРБ.

Преди месец тихомълком беше осъден на пробация един тип, който уби белгийско момиче на завоя "Стависки" след като караше и изпреварваше като бесен в пълно съзнание. Не стана ясно дали са му отнели книжката, но милозливият съд му върна потрошеното Порше 911, с което се чувстваше господар на пътя и на живота на пътуващите.

Бях там и станах очевидец на сцената. Секунди по-рано набих опасно спирачки след като поршето ме изпревари с мръсен рев, прибра се на сантиметри пред бронята ми и продължи да изпреварва на непрекъсната линия мирно каращите с 60 км/ч отпускари. Отзад в колата возех съпругата си и двете си деца.

С очите си видях как шофьорът Неделчо Пенчев говореше по телефона вместо да се опита да помогне за отместването на колата, под която е беряла душа 21 годишната белгийка Мариян Ван Дале. После прочетох в хрониката, че при пристигането на полицията Пенчев побягнал. Чуха се и версии в защита на шофьора-убиец, че едва ли не момичето изскочило пред колата му. Накрая той се призна за виновен и получи присъда "пробация". След съдебния прецедент с условната присъда за Максим Стависки това беше очаквано и логично.

Днес се сещам отново за този случай, защото попаднах на група във Фейсбук, която заклеймява друга "ВИП" персона за катастрофа, при която тежко е наранил двама души. "ВИП" персоната е актьорът от Народния театър Валери Йорданов.

Йорданов не отрича вината си за инцидента и обяснява в телевизия bTV, че е возил в колата съпругата си и малкото си дете, спазвал е ограниченията, но е получил хипогликемичен припадък, тъй като е диабетик.

Слушайки го всеки баща-шофьор като мен ще изпита за секунда панически ужас от хипотезата, че това може да се случи и с него. Колкото и да си внимателен и да спазваш правилата, провидението може да се намеси и да промени трагично съдби. Не дай си Боже - да те направи за секунда инструмент за отнемане на човешки живот.

Струва ми се обаче, че жадуващите справедливост, които сочат с пръст ВИП актьора от Народния театър като недосегаем нещо бъркат. Да, той е ВИП в оригиналния смисъл на превода от английски "много важна персона". Важен за културата ни, за паметта ни, за идентичността ни като народ е всеки талантлив актьор, който получава мизерни пари за да поддържа живо изкуството на Мелпомена в една среда, в която трагедията се асоциира с терзанията на героиня от турски сериал.

Нека не го бъркат с другата, по-масова интерпретация на ВИП като Недосегаем за правосъдието, или Very Intangible Person, какъвто се оказа Стависки, въпросният Пенчев и... депутатът Борислав Великов, който прегази човек преди няколко месеца.

И ни се чу за този случай, ни се видя по телевизията...



"Тати, не аз, дупето" - така отговаряше дъщеря ми на 2 годинки и половина когато я мъмрехме, че не си е поискала навреме гърнето.

Със същия номер вече два пъти се оправдават от Синята коалиция за безпринципни електорални съюзи.

Принципите уж бяха прости и ясни за всички: 1. Не на Държавна сигурност и на политическите хамелеони. 2. Евентуални съюзи с политически субекти, защитаващи последователно десните демократични ценности.

Първото отстъпление от принципите видяхме в Разлог, където кандидатът за кмет Благой Дункин издигнат от ДСБ и подкрепен от СДС беше с досие от Държавна Сигурност.

Тогава уважаваният от мен д-р Петър Москов ми обясни, че това не било решение на Синята коалиция а на местната организация. А Мартин Димитров се запъна с думите: "Няма да им дам и този кмет!"

Е, дадохме го. Дункин загуби изборите, а десните хора "изручаха жабетата".

Сега е на ход кандидатът на Синята коалиция в Габрово Ива Николова. Тя досие няма, но подписа меморандум за подкрепа с един тъмен политически субект, който се афишираше последователно като социалдемократ, царист и "пълен център", докато забогатяваше от заменки с благословията на ДПС и рекетираше... впрочем рекетира и до днес с имоти една морска община. 

Нямам представа с кой акъл Ива Николова си е стиснала ръцете с Томалев/Томалети/Томалевски известен също и от времето на далаверите край "Магурата" с прякора "Божо ДупЕто".

Ииам обаче обяснението на уважаваната от мен Любка Доинска, която помага в предизборната кампания на Николова: "Няма никакъв подпис на Синята коалиция под такъв меморандум. На мен ми е известно, че тя като кандидат е подписала да отвори някаква служба за българи, които са се върнали от чужбина и срещу това получава подкрепа и нищо повече."

Значи подпис като кандидат, меморандум и нищо повече...

След всичко това с тревога очаквам редовните местни избори, на които ще се нароят несвързани с главния мозък сини дУпета и ще си сътрудничат с дупЕта от всякакви десени, и с ей такива досиета.

Голяма работа, детско хитруване, ще кажат някои, по примера с автономията на детското дупе, който дадох в началото.

Но дали е детско? Притеснявам се, че освен при децата, автономията на дупетата спрямо главния мозък се проявява и при сенилните персони, като предвещава скорошен летален изход.

* Чете се с ударение по избор