България за поредна година е на последно място в ЕС по свобода на словото. Класацията на "Репортери без граници" излезе на 19 октомври.

По този повод Оливие Базил от представителството на организацията в Брюксел коментира: "Ако ЕС иска да подпомогне България, трябва да се фокусира върху правителството и да каже: Добре, благодарим за реформите, но нека видим как се справя правосъдието, да видим каква е връзката между законите и реалността. България има нужда от подкрепа."

Отговорът не закъсня. На 20-ти октомври научихме, че правителството е решило да промени Наказателния кодекс, за да наказва журналистите с до 4 години затвор и тежки глоби ако "подбуждат към дискриминация". В това обтекаемо понятие се включват публикации "обидни за гейовете, възрастните хора, неграмотните, бедните или богатите". Ето така ще се справя правосъдието със слободията на словото.

На всичкото отгоре това идиотско предложение се оправдава с някакво рамково решение на Съвета на Европейския съюз. Видите ли, Европа ни помага и ни подкрепя.

Утре ще напиша, примерно*, че един кой си богат е едновременно и бандит, и е забогатял незаконно. Примерно* Бойко Борисов, който е бил съдружник във фабрика за контрабандни цигари. Или примерно* Иво Каменов от ТИМ, който е купил от него този доходоносен бизнес и хоп... осъждат ме на 4 години затвор. Нищо, че примерно* мога да докажа всички свои твърдения с документи. 

Прочее, възползвам се от крехката медийна свобода в България, за да квалифицирам тази законодателна инициатива като продукт на затормозената мисловна дейност на некадърни, злонамерени и тъпи индивиди, достойни членове на клуба на "Идиоти без граници".

Утре същите ще ме погнат, че с такива думи ги дискриминирам. И ще са прави. Ще продължа да ги дискриминирам до гроб и зад решетките дори.

* Ало, засегнатите, разбрахте ли, че давам пример или да повторя пак?

Целта на тази публикация е да припомни за съществуването на тези документи, които могат да са от полза на разследващите журналисти в България и в чужбина.

Ваше Превъзходителство,

Преди три дни Вие откривахте мост към ромския квартал в Царево. Стояхте пред публиката между кмета на Царево Петко Арнаудов и областния управител Константин Гребенаров. И двамата са бивши членове на престъпната според българския закон организация БКП и агенти на зловещата комунистическа Държавна Сигурност.

"Тати, не аз, дупето" - така отговаряше дъщеря ми на 2 годинки и половина когато я мъмрехме, че не си е поискала навреме гърнето.

Със същия номер вече два пъти се оправдават от Синята коалиция за безпринципни електорални съюзи.

Принципите уж бяха прости и ясни за всички: 1. Не на Държавна сигурност и на политическите хамелеони. 2. Евентуални съюзи с политически субекти, защитаващи последователно десните демократични ценности.

Съюзът на българските журналисти, наследник на "организираното журналистическо движение" от комунистическо време се усъмни в информацията че "Репортери без граници" защитават български журналист.

В късната есен на 2002 г. Николай Вузев, бивш зам-министър на търговията в правителството на Беров оглавява закъсалия торов завод "Химко" - Враца. "Навигаторът-философ", както го характеризира публикация във в-к Стандарт, има пъстра трудова биография. Бил е капитан на риболовен кораб, завършил философия в СУ-Климент Охридски, кмет на софийската община "Триадица", началник на "Печатни произведения", член на борда на "Нефтохим" и търговец с химически продукти. Пред вестника Вузев заявил, че е привърженик на философската теория "аз мога и ще го направя".

"Подсъдимите не са в залата, защото са аварирали с кола някъде край Търговище" - съобщи председателят на съдебния състав Милчо Ванев. "Не съм казвал, че е край Търговище, а някъде по пътя между Варна и Търново" - уточни адвокат Юлиян Георгиев.

Тези реплики се чуха в зала номер 10 на Великотърновския апелативен съд към 14ч на 4-ти февруари. 6 часа по-късно Милчо Ванев зачете присъдата - виновни и огласи наказанието от 19 години затвор за Георги Желязков и 17 години за Стоян Стоичков, за жестокото убийство на студента Мартин Борилски през 2000 г. в Париж.

Историята с Желева ще остави траен горчив вкус на поражение в европейската десница. Тук там западните политически коментатори започнаха да задават логичния въпрос защо изобщо се стигна до номинацията на Румяна Желева, след като премиерът Борисов е имал и по-сериозни кандидатури.

ВАЖНО: Моля при цитиране на този материал да се посочва участието на журналиста Асен Йорданов, който е подписал текста заедно с мен. Асен, който преди две години беше жертва на брутална агресия заради своите журналистически разследвания, даде решаваща информация за обобщаването на свързаните с г-жа Румяна Желева фирми и лица.

Не, злополучната ни кандидатка за еврокомисар не е била съпричастна към Държавна Сигурност. Но както каза премиерът Бойко Борисов, за всеки в тази държава може да се изрови нещо. А който се е занимавал с бизнес като Г-жа Желева може да е сигурен, че зад някои от контактите му наднича зловещата сянка на комунистическите служби.