Ръката, която не гали

08 August 2010

Божидар Димитров се оправда, че не бил наричал българския народ "шибан" а думите му в интервю за "Дневник" се отнасяли за малка група негови колеги. Подкрепи твърдението си с контекста, защото веднага след "този шибан народ" казва "тези шибани колеги".

“Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе! Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!”

Димитров очевидно смята публиката освен за "шибана" и за слабоумна, ако се надява да му мине номера. Защото пак в контекста, в следващата фраза, той говори като същи Иречек за самоизяждането на "българите".

Българите поне засега са повече от археолозите по цял свят и не отговарят на определението за малка група хора.

Втората окопна линия на кандидата да остане без кресло в Министерски съвет е подпряна с пример от тълковния речник където "шибан" означавало "ударен с пръчка". Само че употребата на "шибан" в този смисъл е рядко срещан езиков факт, сигурно по-рядък и от мощите на Йоан Кръстител, които доста са се размножили в християнския свят. Черепите на светият му са над 10, за другите кости е трудно да се пресметне.

В "белите" демократични страни за такъв лют гаф и такива плоски обяснения безпортфейлният министър щеше вече да е на борсата на труда. В "поднебесната лъчезария" обаче е напълно възможно премиерът Борисов да покаже какво има в ръката, която не гали не на провинилия се простак, а на възмутения от думите на приятеля му електорат.

За контекста с ръцете, галенето и ваденето се сетете сами.